Макар че Марий е роднина на Цезар по бащина линия, а не по майчина, както съм го представил[1], той по принцип е такъв, какъвто съм го описал. В крещящо противоречие със законите и обичаите Марий е избиран за консул седем пъти подред. Докато преди е било възможно човек да влезе в състава на някой легион само ако притежава земя и има доходи от нея, Марий премахва имотния ценз и се радва на фанатична преданост от страна на своите войници. Именно той прави орела символ на римските легиони.
Гражданската война между Марий и Сула заема голяма част от настоящата книга, но сметнах за необходимо да опростя действието, за да стане по-драматично. Сула наистина е почитал Афродита и някои страни от начина му на живот са скандализирали дори толерантното римско общество. Въпреки това е бил извънредно способен военачалник, някога служил под командването на Марий в една от неговите африкански кампании, за която и двамата си приписват заслугите. Марий и Сула не са можели да се понасят.
Когато Митридат въстава против римската окупация на изток, и Марий, и Сула искат да тръгнат срещу него, понеже смятат, че тази кампания е лесна и ще им даде шанс да спечелят големи богатства. Отчасти поради лични мотиви Сула повежда хората си срещу Рим и Марий през 88 г. пр. н. е., като претендира, че „ще освободи града от тираните“. Марий е принуден да избяга в Африка и по-късно се връща с армия, която е събрал там. Сенатът просто не може да се справи с подобни мощни водачи, пуска Марий в Рим и обявява Сула за враг на държавата, докато той воюва с Митридат. Марий е избран за консул за последен път, но умира по време на мандата си и оставя безпомощния сенат в много затруднено положение. Отначало сенаторите искат мир, но Сула е в изгодна позиция след победите си в Гърция. Подарява живота на Митридат, но конфискува богатството му — съкровища, събирани векове наред. Нарочно съм сбил разказа за тези години, като оставих Марий да умре при първия сблъсък, което може би е нечестно ранен край за такъв обаятелен човек.
Когато се връща от гръцката кампания, Сула повежда армиите си към бърза победа срещу войниците, лоялни на сената, и накрая победоносно настъпва към града през 82 г. пр. н. е. Изисква да му се даде титлата диктатор и като такъв среща Юлий Цезар за първи път, когато той бива доведен пред него като поддръжник на Марий. Въпреки факта, че Юлий решително отказва да се разведе с Корнелия, Сула не дава заповед да го убият. Говори се, че диктаторът казал, че „у този Цезар вижда много Мариевци“, което, ако е вярно, е вярно прозрение за характера на Цезар, както се надявам да съм го осветлил в тази книга.
Диктаторството на Сула е жестоко време за Рим. Уникалното му положение, с което той злоупотребява, се описва като извънредно положение по време на война, подобно на военновременните закони в модерните демокрации. Преди Сула титлата диктатор е била придружавана от строги ограничения във времето, но той успява да ги избегне и с това нанася фатален удар на републиката. Един от законите, които прокарва, забранява на всякакви въоръжени сили да се приближават до града дори за обичайните триумфални паради. Той умира на шестдесет години и за известно време има изгледи републиката да си възвърне старата мощ и авторитет. По това време обаче в Гърция има един двадесет и две годишен млад мъж на име Юлий Цезар, който ще направи това невъзможно. В края на краищата Марий и Сула демонстрират слабостта на републиката, изправена пред нечия целенасочена амбиция. Можем само да правим предположения какво е изпитвал младият Цезар, когато Марий е заповядал на войниците си да посекат напиращите напред граждани пред самите стъпала на сената, за да му отворят път.
Историите на тези герои, особено написаните от Плутарх и Светоний малко след самите събития, са удивително четиво. Докато проучвах живота на Цезар, непрекъснато си задавах въпроса: „Как го е направил?“ Как един млад мъж е успял да се възстанови от катастрофата, от това, че е бил на страната на губещите в една гражданска война, и го е постигнал по такъв начин, че прозвището му е станало синоним на „владетел“? Думите „цар“ и „кайзер“ произхождат от това име и се използват дори две хиляди години след неговото време.
1
Марий Стари (баща на Марий Млади) е женен за Юлия, сестра на бащата на Цезар (вж. Плутарх, „Успоредни животописи“). — Б. пр.