Казваше на момчетата имената на пълководците и ключовите фигури във всеки конфликт, както и историята и политиката, когато пряко засягаха днешния ден. Съживяваше малките глинени фигурки пред Марк и Гай и всеки път, когато краят на двата часа дойдеше, те ги гледаха с копнеж, докато той бавно и внимателно ги прибираше в торбата си.
Един ден влязоха и видяха почти цялата стая покрита с глинените фигурки. Беше представена огромна битка и Гай бързо преброи сините фигурки, после червените, като ги умножи наум, както го беше учил учителят по аритметика.
— Кажи ми какво виждаш — тихо каза Вепакс.
— Две сили. Едната е повече от петдесет хиляди, другата е почти четиридесет. Червените са… червените са римляните, ако се съди по тежката пехота пред каретата на легионерите. Имат подкрепа от конницата в дясното и лявото крило, но срещу тях стои синята конница. От страната на сините има стрелци с прашки и копиеметци, но не виждам никакви стрелци с лък, значи метателната атака ще е с близки цели. Изглеждат горе-долу равни по сила. Това трябва да е дълга и трудна битка.
Вепакс кимна.
— Червените наистина са римляните, дисциплинирани ветерани от много битки. Ами ако ти кажа, че сините са смесена група — гали, испанци, нумидийци и картагенци? Това ще окаже ли някакво влияние върху изхода?
Очите на Марк блеснаха.
— Това означава, че гледаме силите на Ханибал. Но къде са прочутите му слонове? Няма ли слонове в торбата ти?
И Марк погледна с надежда към празната торба.
— Наистина римляните са изправени пред Ханибал, но в тази битка слоновете му вече са умрели. По-късно той успява да намери още и те са ужасни в атака, но тук трябва да се оправя без тях. Силите му са с два легиона по-малко от римските. Войниците му са смесени, докато римските са единни. Кои други фактори могат да повлияят на изхода?
— Теренът — извика Гай. — Той на хълм ли се намира? Конницата му може да прегази…
Вепакс леко махна с ръка.
— Битката се е състояла в равнина. Времето е било студено и ясно. Ханибал би трябвало да загуби. Искате ли да разберете как е спечелил?
Гай се взря във фигурките. По всичко личеше, че сините ще загубят. Той вдигна очи.
— Можем ли да местим фигурките, докато обясняваш?
Вепакс се усмихна.
— Разбира се. Днес ще трябва двамата да разиграете битката, както го правех навремето аз. Гай, вземи римляните. Ние с Марк ще представляваме Ханибал.
Тримата се погледнаха усмихнати над редиците фигурки.
— Битката при Кана преди сто двадесет и шест години. Всички мъже, участвали в нея, днес са прах, всички мечове са ръждясали, но уроците остават и трябва да ги научим.
Гай разбра, че Вепакс сигурно е донесъл всички глинени войници и коне, които е имал, за да представи тази битка. И макар че всяка фигурка представляваше петстотин бойци, фигурките почти бяха запълнили стаята.
— Гай, ти си Емилий Павел и Теренций Варон — опитни римски пълководци. Ред по ред ще напредваш право към врага, няма да позволяваш отклонение и разхлабване на дисциплината. Пехотата ти е превъзходна и трябва да се справи много добре срещу чуждоземните бойци, въоръжени с мечове.
Гай замислено започна да придвижва пехотата напред, група по група.
— Подкрепяй я с конницата, Гай. Не трябва да остава отзад, иначе може да те обкръжат.
Гай кимна и придвижи малките глинени кончета, за да нападнат тежковъоръжената конница, командвана от Ханибал.
— Марк. Нашата пехота трябва да издържи. Ще се придвижим напред, за да се срещнем с тях, и нашата конница ще нападне по крилата, за да ги задържи.
Свели глави, тримата придвижваха мълчаливо фигурите. Армиите се разместиха и застанаха лице в лице. Гай и Марк чуваха пръхтенето на конете и бойните викове, цепещи въздуха.
— А сега войниците умират — измърмори Вепакс. — Нашата пехота започва да се огъва в центъра, защото среща най-добре обучения враг, на който се е натъквала.
Протегна ръка и започна да мести фигурите една след друга в нови положения.
На пода пред тях римските легиони отблъскваха центъра на Ханибал и той се огъваше под атаката им.
— Не могат да издържат — прошепна Гай, като видя как голямата дъга се огъва все повече, докато легионите си проправяха път напред.
Спря за миг и огледа цялото бойно поле. Двете конници стояха неподвижни, вкопчили се в кървава битка. Сви недоволно устни, когато Марк и Вепакс продължиха да движат фигурките, и изведнъж планът му стана ясен.
— Аз не бих напредвал повече — каза той и Вепакс вдигна озадачено глава.
— Толкова скоро, Гай? Видя опасността, която нито Павел, нито Барон са видели, преди да се е оказало твърде късно. Придвижи хората си напред, трябва да доиграем битката.