Той явно се забавляваше, но Гай усети леко раздразнение, че трябва да следва ходове, които щяха да доведат до унищожаването на неговата армия.
Легионите вървяха през редовете на картагенците и неприятелят ги пропускаше, отстъпвайки с възможно най-малко загуби. Силите на Ханибал се придвижваха от задната част на бойното поле към фланговете, разширяваха стените на клопката и след няколко часа, както обясни Вепакс, цялата римска войска беше обхваната от неприятеля от три страни, които бавно се затваряха зад тях, докато римляните не се озоваха в чувал, образуван от войниците на Ханибал. Римската конница беше задържана на място от равните на нея противникови сили и финалната сцена се нуждаеше от малко обяснение, за да разкрие своя ужас.
— Повечето римляни не са можели да се бият, хванати в капан посред собствените си формирования. Хората на Ханибал са ги избивали целия ден и са стягали примката, докато не е останал и един жив. Такова поражение не е било виждано. Повечето битки оставят доста хора живи, поне онези, които са избягали, но тези римляни са били обкръжени от всички страни и не е имало къде да избягат.
Мълчанието продължи дълго. Двете момчета запомняха подробностите в умовете и въображението си.
— Урокът ни свърши, момчета. Следващата седмица ще ви покажа какво са научили римляните от това поражение и от други битки срещу Ханибал. Макар че и тук не проявили въображение, докарали нов пълководец, познат заради новите си идеи и смелостта си.
Той се срещнал с Ханибал в битката при Зама четиринадесет години след това и изходът бил съвсем различен.
— Как се казва? — попита развълнувано Марк.
— Роден е с името Публий Сципион, но заради битките, които е спечелил срещу Картаген, е бил известен като Сципион Африкански.
На десет години Гай беше атлет и пъргаво момче. Оправяше се с всички коне, дори най-упоритите, които искаха твърда ръка. Те като че ли се успокояваха от допира му и му се подчиняваха. Само един отказваше да се остави да го оседлае и го хвърли от седлото единадесет пъти. Тубрук го продаде, за да не стане така, че борбата им да убие един от тях или и двамата.
До известна степен Тубрук контролираше средствата на имението, когато бащата на Гай го нямаше — именно той определяше за какво да се харчат доходите от зърно и добитък. Това беше голямо и рядко срещано доверие. Но не беше работа на Тубрук да наема специалисти да учат момчетата на изкуството на войната. Това решение трябваше да се вземе от бащата — както и всеки друг аспект от възпитанието на децата. Според римските закони бащата на Гай можеше дори да заповяда момчетата да бъдат удушени или продадени в робство, ако го разсърдят. Властта му в домакинството беше абсолютна и добрата му воля не биваше да бъде подлагана на изпитание.
Юлий се върна у дома за празненството по случай рождения ден на сина си. Тубрук му прислужваше, докато той отмиваше в банята праха от пътуването. Макар че беше десет години по-стар от Тубрук, това не личеше от потъмнялото му от слънцето тяло, докато той се отпускаше блажено във водата. Парата излезе на облачета, когато внезапен прилив на нова гореща вода нахлу в басейна от една тръба. Тубрук се радваше, че господарят му е здрав и жизнен. Мълчаливо изчака Юлий бавно да се потопи и после да седне на мраморните стъпала, близо до тръбата, по която идваше водата — там беше най-плитка и най-топла. Юлий се облегна на студения мрамор на стената и вдигна вежда към него.
— Разказвай.
И затвори очи.
Тубрук започна с официален тон да изброява печалбите и загубите от предишния месец. Държеше очите си вперени в отсрещната стена и говореше гладко за малките проблеми и успехи, без нито веднъж да погледне табличните си. Когато свърши, зачака мълчаливо. След миг сините очи на единствения мъж, който му беше дал работа, без преди това да му е бил господар, се отвориха и го фиксираха с поглед, който горещият басейн не беше успял да размекне.
— Как е съпругата ми?
Лицето на Тубрук остана безстрастно. Имаше ли смисъл да му казва, че състоянието на Аврелия се е влошило? Някога тя беше красива, преди раждането да я остави с месеци на прага на смъртта. Още откакто Гай беше дошъл на този свят, тя изглеждаше нестабилна, вече не изпълваше дома със смеха си и с цветята, които навремето сама береше в полето.
— Луций се грижи добре за нея, но състоянието й не се подобрява… Когато я хвана пристъпът, се наложи да държа момчетата настрана за няколко дни.