Лицето на Юлий стана сурово. Вената на врата му запулсира с прилива на сърдита кръв.
— Лекарите нищо ли не могат да направят? Вземат ауреусите ми, без да се оплакват, и всеки път, когато я видя, тя е по-зле!
Тубрук стисна устни и не каза нищо. Знаеше, че някои неща просто трябва да се понасят. Камшикът удря и боли, но трябва да кротуваш и да изчакаш, докато не спре да бие.
Понякога тя разкъсваше дрехите си и се свиваше в някой ъгъл, докато гладът не я изгонеше от покоите й. Друг път беше почти като жената, която беше обикнал, когато за пръв път дойде в имението — но изпадаща в дълги периоди на духовно отсъствие. Говореше за реколтата и изведнъж, сякаш дочула някакъв глас, накланяше глава, за да се ослуша, и през това време човек спокойно би могъл да излезе от стаята, без тя да забележи.
Нов прилив на гореща вода смути бавно капещото мълчание и Юлий въздъхна, сякаш за да избяга от парата.
— Казват, че гърците били много вещи в медицината. Намери някой грък и махни онези глупаци, от които няма никаква полза. Ако някой твърди, че само техните умения я предпазват да не се влоши, накарай да го бичуват и да го изхвърлят на пътя за града.
Наеми и някоя акушерка. Жените понякога се разбират помежду си по-добре, отколкото ние… те имат толкова много страдания, които ние, мъжете, нямаме.
Сините очи отново се затвориха, все едно се беше затворила вратата на някоя пещ. Без пламъка в тях потопеното под водата тяло би могло да е на всеки друг римлянин. Юлий беше войник — тънки бели белези говореха за старите му подвизи. Не беше мъж, на когото да се противоречи, и Тубрук знаеше, че има репутацията на неогъващ се сенатор. Интересите му не бяха големи, но ги защитаваше свирепо. Така че не тревожеше особено много силните в сената, а те бяха твърде лениви, за да го предизвикват в областите, където беше силен. Благодарение на това имението процъфтяваше и той можеше да наеме най-скъпо струващите чуждестранни лекари, които Тубрук успееше да намери. Напразно хвърлени пари, сигурен беше в това, но за какво са парите, ако не за да ги използваш, когато е необходимо?
— Искам да направя лозе в южната част. Там почвата е много добра за черно грозде.
Заговориха отново за работите в имението и Тубрук отново не си водеше бележки, нито пък чувстваше нужда от тях след години докладване и дискусии. След два часа Юлий най-накрая се усмихна.
— Добре си се справил. И доходите са добри.
Тубрук кимна и се усмихна. В целия разговор Юлий нито веднъж не го беше запитал как е със здравето или дали е доволен. И двамата знаеха, че трябва да се говори за сериозните проблеми, а малките ще се решават мимоходом. Това беше отношение на доверие не между равни, а между работодател и човек, чиято компетентност работодателят уважава. Тубрук вече не беше роб, но все пак беше освободен и никога не би могъл да има пълното доверие на хората, които се бяха родили свободни.
— Има и още нещо, нещо по-лично — продължи Юлий. — Време е синът ми да бъде обучен във военното изкуство. Донякъде се отклоних от задълженията си като баща, но няма по-добро упражнение за талантите на един мъж от възпитаването на сина му. Искам да се гордея с него и се тревожа, че отсъствията ми, които ще стават още по-продължителни, ще навредят на момчето.
Тубрук кимна, доволен от тези думи.
— В града има много опитни хора, които обучават момчета и млади мъже от богати семейства.
— Известни са ми. Някои ми бяха препоръчани. Дори се запознах с резултатите от това обучение, посещавах градските вили, за да видя младото поколение. Не ми направи добро впечатление, Тубрук. Видях млади мъже, заразени с новите философски учения, в които се поставя силно ударение върху усъвършенстването на ума, но недостатъчно върху тялото и сърцето. За какво ти служи способността да си играеш с логиката, ако треперещата ти душа се пази от трудностите? Не, новите моди в Рим произвеждат само слабаци, с малко изключения. Искам Гай да бъде обучаван от хора, на които разчитам. От тебе, Тубрук. Не бих поверил на другиго такава сериозна задача.
Тубрук потърка брадичката си; изглеждаше смутен.
— Не мога да преподавам уменията, които съм научил като войник и гладиатор, господарю. Знам, каквото знам, но не знам как да го предам на друг човек.
Юлий се намръщи раздразнено, но не настоя. Тубрук никога не говореше празни приказки.
— Тогава се постарай той да стане гъвкав и същевременно твърд като камък. Карай го да тича и да язди часове всеки ден, отново и отново, докато не стане достоен да ме представлява. Ще намерим други, които да го научат как да убива и как да командва мъже в бой.