— Ами другото момче, господарю?
— Марк ли? Какво?
— Ще го обучаваме ли?
Бръчката между веждите на Юлий стана по-дълбока и той за миг отправи съсредоточен поглед някъде надалеч.
— Да. Обещах на баща му на смъртното му легло. Майка му не беше достойна да възпитава момчето, избяга и това съсипа баща му. Но тя беше твърде млада. Последното, което чух за нея, е, че станала проститутка, така че момчето ще остане в дома ми. Двамата с Гай все още са приятели, нали?
— Като братя са. И винаги си навличат неприятности.
— На това ще се сложи край. Оттук нататък ще се учат на дисциплина.
— Ще се погрижа за това.
Гай и Марк слушаха отвън пред вратата. Очите на Гай блестяха от въодушевление. Ухили се и се обърна към Марк, но усмивката му увяхна, когато видя бледото лице и стиснатата уста на приятеля си.
— Какво има?
— Той каза, че майка ми е уличница — изсъска Марк.
Очите му заискриха опасно и Гай преглътна лековатия отговор, който му дойде на ума.
— Каза, че е чул такова нещо. Просто слух. Сигурен съм, че не е така.
— Казаха ми, че е умряла, като баща ми. А тя е избягала и ме е оставила. — Очите на Марк започнаха да се пълнят със сълзи. — Надявам се да е уличница. Дано да е робиня и да й изгният дробовете.
Обърна се и избяга.
Гай въздъхна и реши да не тръгва след него. Марк може би щеше да отиде в конюшнята, да седне в сеното и да седи там часове. Ако отидеше да го потърси сега, щяха да последват сърдити думи и може би удари. Но ако го оставеше, той лека-полека щеше да се успокои — промяната в настроението щеше да дойде без предупреждение и бързо летящите му мисли щяха да се насочат другаде.
Такъв си беше характерът му и нямаше как да се промени. Гай отново притисна ухо към цепнатината между вратата и рамката, за да чуе какво говорят вътре за неговото бъдеще.
— …без вериги, за първи път, както казват. Ще е невероятно зрелище. Ще се стече цял Рим. Не всички гладиатори ще са обикновени роби — някои са освободени, примамени да се върнат със злато. Рений също ще е там, поне така се говори.
— Рений? Той вече е много стар! Биеше се още когато бях млад — измърмори невярващо Юлий.
— Може би му трябват пари. Някои хора живеят твърде разточително, така да се каже. Славата го кара да прави големи дългове, но в края на краищата всичко трябва да се плаща. Може би ще можем да го наемем да обучава Гай — вземаше ученици, доколкото си спомням. Но беше отдавна. Не мога да повярвам, че пак ще се бие. Значи четири билета — събуди интереса ми. На момчетата много ще им хареса пътуването до града.
— Добре. Но все пак нека да почакаме лъвовете да свършат със стария Рений, преди да му предложим мястото. Сигурно ще струва по-евтино, ако му се пусне малко кръв — кисело каза Тубрук.
— И още по-евтино, ако е мъртъв. Никак не ми се иска да го изпусна. Когато бях млад, той беше непобедим, виждал съм го да се бие срещу четирима и дори петима. Даже единия път го накараха да се бие с вързани очи срещу двама. И ги посече с два удара.
— Виждал съм го как се готви за тези борби. Кърпата, с която му връзват очите, е достатъчно прозрачна, за да различава фигурите. Само това му трябва. В края на краищата всичките му противници мислеха, че не вижда.
— Вземи голяма кесия, за да наемем учители. Тъкмо в цирка ще ги намерим, но бих искал и ти да си кажеш думата за уменията им.
— На твоите заповеди, господарю. Ще пратя довечера съобщение да купят билети за сметка на имението. Има ли нещо друго?
— Само моите благодарности. Знам колко умело поддържаш имението. Докато другите сенатори треперят, като гледат как богатството им се разпилява, аз мога да съм спокоен и да се присмивам на тревогите им.
Той стана и двамата си стиснаха ръцете — хванаха се над китките, както се поздравяваха легионерите.
Тубрук с радост усети силата в ръцете на господаря си. Старият бик имаше още годинки живот и здраве.
Гай се дръпна тихо от вратата и хукна да намери Марк в конюшнята. След няколко крачки обаче спря и се облегна на студената бяла стена. А ако Марк още се сърдеше? Е, новината за билетите за цирк — и то с лъвове, които не са вързани! — със сигурност щеше да е достатъчна да пропъди тъгата му. С подновен ентусиазъм той хукна покрай пристройките, в които държаха работните коне и воловете на имението. Гласът на майка му го викаше някъде отдалече, но той не му обърна внимание, все едно беше чул острия крясък на някоя птица — той мина над него, без да го докосне.
Двете момчета намериха гарвана в края на гората, близо до мястото, където го бяха видели за пръв път. Лежеше в мокрите листа, вцепенен и черен. Марк го видя пръв и тази находка раздуха лошото настроение и гнева му.