— Зевс — прошепна той. — Тубрук каза, че е болен.
Коленичи и понечи да погали все още лъскавата перушина. Гай клекна до него. Хладината на горите като че ли проникваше в костите им и Гай потръпна.
— Не забравяй, гарваните са лоша прокоба — измърмори той.
— Не и Зевс. Той просто е търсил къде да умре.
Внезапно Марк вдигна птицата и я хвана така, както я беше държал като жива. И се натъжи. Сега нямаше борба — сега главата висеше безжизнено, сякаш държана само от кожата. Човката зееше отворена, мътна пелена беше забулила очите. Марк погали перата с палец.
— Трябва да го изгорим. Да му направим подходящо погребение — каза Гай. — Ще изтичам до кухнята и ще донеса лампа. Можем да му направим клада, да налеем малко от маслото. Ще е добро сбогуване.
Марк кимна и внимателно остави Зевс на земята.
— Той беше боец. Заслужава нещо по-добро, а не да го оставим да изгние. Ще събера сухи дърва за кладата.
— Ще бързам, колкото мога — извика Гай и хукна. — Помисли за някоя молитва.
Марк остана сам с птицата. Усети как го овладява странно спокойствие, все едно изпълняваше религиозен ритуал. Бавно и внимателно събра сухи съчки и ги подреди в квадрат, като започна с най-дебелите, отдавна изсъхнали клонки, и натрупа отгоре слоеве съчки и сухи листа. Изглеждаше му уместно да прави всичко бавно.
Когато Гай се върна, гората беше тиха. Намери Марк, седнал на пътеката. Черното тяло на Зевс лежеше върху купчината сухи съчки.
— Трябва пламъкът да не угасва, докато изливам маслото, за да можем да запалим кладата. По-добре да кажем молитвите сега.
Трепкащата жълта светлинка на лампата сякаш набираше сила в намаляващата светлина на деня и осветяваше лицата на момчетата, застанали край мъртвата птица.
— О, Юпитере, царю на всички богове, нека този гарван полети отново в отвъдния свят. Той беше боец и умря свободен — каза Марк с нетрепващ нисък глас.
Като внимаваше да не угаси пламъка, Гай изля масло върху птицата и дървата. После поднесе горящата лампа към кладата.
Дълги секунди не се чуваше нищо с изключение на слабо съскане, но след това пламъкът се разгоря с жълтеникава светлина. Момчетата се изправиха. Гай остави лампата на пътеката. Загледаха как перата пламват и изгарят — разнесе се непоносима воня. Пламъците трепкаха над трупа на птицата, мазнината започна да пуши и да пращи. Момчетата чакаха търпеливо.
— Можем да съберем пепелта и да я погребем. Или пък да я пръснем в гората. А можем да я хвърлим в потока — прошепна Гай.
Марк кимна в знак на съгласие.
За да усили огъня, Гай изля и останалото масло от лампата. Малкото й пламъче угасна. Пламъците лумнаха отново. Повечето пера вече бяха изгорели, с изключение на тези около главата и човката, които като че ли се противяха.
Накрая и последното масло изгоря и огънят се превърна в тлееща жарава.
— Ние май го изпекохме — прошепна Гай. — Огънят не беше достатъчно силен.
Марк взе една пръчка и побутна тялото. Не беше станало на пепел. Вонящият труп се катурна до огъня и Марк се помъчи да го бутне обратно, но безуспешно.
— Безнадеждно е. Къде е достойнството във всичко това? — каза той сърдито.
— Не можем да направим нищо повече. Дай да го затрупаме с листа.
Заеха се да събират сухи листа и скоро опърленият гарван беше скрит от поглед. Тръгнаха мълчаливо към имението — благоговейното настроение ги беше напуснало.
Глава 4
Зрелището беше устроено от Корнелий Сула, издигащ се млад римски благородник. Царят на Мавритания беше устроил развлечения за младия сенатор, докато той командваше Втори африкански легион. За да му се хареса, цар Бокус беше изпратил в столицата сто лъва и двадесет от най-добрите си копиеметци. С тях Сула беше направил програма за петдневни състезания.
Това трябваше да е най-голямото цирково представление в Рим, а Сула имаше репутация и положение, осигурени от постиженията му. Дори в сената се чуваха гласове да се направи някаква постоянна постройка за тези игри. Дървените пейки, сковани и събирани набързо за големи събития, бяха незадоволителни и много малко на брой за големите тълпи, които искаха да видят лъвовете от тъмния непознат континент. Правеха се планове за огромен кръгъл амфитеатър, в който да се вкара вода и да се представят морски битки, но цената беше огромна и народните трибуни наложиха вето.
Гай и Марк подтичваха зад двамата мъже. Тъй като майката на Гай беше болна, момчетата рядко получаваха позволение да ходят в града, защото тя ужасно се безпокоеше какво може да се случи на сина й по тези оживени улици. Шумът на тълпата ги зашеметяваше, в очите им блестеше жив интерес.