Повечето от сенаторите идваха за игрите с колесници или с носилки. Бащата на Гай презираше това и реши да върви пеша през тълпите. Това и внушителната фигура на Тубрук до него, напълно въоръжен, държеше плебеите настрана и те не се осмеляваха да се блъскат.
Огромните тълпи бяха стъпкали калта по тесните улички в смрадлива каша и скоро всички се изкаляха до коленете. Магазинчетата гъмжаха от хора, навсякъде имаше навалица, блъскаща се пред тях и зад тях. От време на време бащата на Гай свиваше по някоя странична уличка, когато пътят пред него се окажеше запречен от количките, разнасящи стоки из града. Уличките бяха задръстени от беднотия — просяци, слепи и сакати протягаха ръце пред праговете на къщите. Тухлените сгради на по пет и шест етажа се извисяваха над тях и по едно време Тубрук протегна ръка и задържа Марк, защото кофа помия плисна от един отворен прозорец направо на улицата.
Бащата на Гай вървеше навъсен, без да спира, водеше ги през целия този лабиринт към главните улици и към цирка. Колкото повече наближаваха, толкова по-силен ставаше градският шум — продавачите на топла храна крещяха, състезавайки се с чуковете на ковачите и с хленченето на децата, които се държаха за полите на майките си.
На всеки ъгъл жонгльори и ясновидци, клоуни и разигравани на змии изнасяха представления за дребни монети. Този ден въпреки огромните тълпи печалбите им бяха слаби. Защо да си хабиш парите за неща, които виждаш всеки ден, щом амфитеатърът е отворен?
— Не се отделяйте от нас — обърна се Тубрук към момчетата, зяпнали безбройните цветове, миризми и шумове. Засмя се на изумените им физиономии. — Помня първия цирк в живота си, Веспиевия, където трябваше да водя първата си битка, нетрениран и бавен, просто един роб с меч.
— Обаче спечели — отвърна Юлий и се усмихна.
— Стомахът ми беше разстроен и бях в отвратително настроение.
Двамата мъже се засмяха.
— Но не бих искал да се изправя срещу лъв — продължи Тубрук. — Виждал съм лъвове на свобода в Африка. Движат се като коне в атака, когато искат, но със зъби и нокти, подобни на железни гвоздеи.
— Имат сто от тези животни и две представления на ден за тези пет дена, затова ще видим десет от тях срещу подбрани бойци. Нямам търпение да видя черните копиеметци в действие. Ще е интересно да разберем дали могат да мятат копията си така, както нашите бойци.
Минаха под свода на главния вход и спряха пред няколко дървени корита с вода. Срещу дребни монети роби изстъргаха калта от краката и сандалите им. Хубаво беше да си отново чист. С помощта на един разпоредител намериха местата, които им беше запазил един от робите в имението, дошъл от предната вечер да ги чака. Когато седнаха, робът стана и се приготви да се върне в имението. Тубрук му даде пари да си купи храна за из път и мъжът се усмихна весело, радостен, че за малко се е отървал от изтощителната работа на полето.
Около тях седяха членове на патрицианските семейства и техните роби, сенаторите също — римските законодатели си бяха взели почивен ден за първите схватки от петдневния турнир. Пясъкът в обширната яма беше грижливо заравнен, по дървените пейки седяха тридесетина хиляди римски граждани. Жегата бе потискаща, но хората не й обръщаха внимание.
— Къде са бойците, татко? — попита Гай и се огледа, за да види някакви лъвове или поне клетки.
— Ето там оттатък, в онези постройки. Виждаш ли къде са вратите?
После отвори диптиха с програмата, купена от един роб.
— Организаторът на игрите ще ни приветства и може би ще благодари на Корнелий Сула. Всички ще аплодираме Сула, колко добре се е досетил да направи такъв спектакъл. Предвидени са четири гладиаторски схватки само до първа кръв. А петата ще бъде до смърт. Рений ще направи някакви демонстрации, а после лъвовете ще бродят по „пейзажите на родната си Африка“, каквото и да означава това. Предвижда се зрелището да е много внушително.
— Виждал ли си лъв?
— Да. В клетка. Но никога не съм се бил с лъв. Тубрук казва, че са много страшни.
Вратите се отвориха и влезе един мъж с бяла тога — толкова бяла, че блестеше ослепително. Амфитеатърът притихна.
— Изглежда като бог — прошепна Марк.
Тубрук се наведе към момчето и каза:
— Не забравяй, че избелват платното с човешка пикня. Във всичко има по някоя поука.
Марк го погледна изненадано, зачуден дали не се шегува с него. После забрави за това, докато се мъчеше да чуе гласа на мъжа, който беше стигнал до центъра на пясъчната арена. Имаше трениран глас и овалът на амфитеатъра действаше като съвършен звукоотражател. Въпреки това част от съобщението му потъна в тътренето на крака и шепота на публиката.