— …добре дошли… африканските животни… Корнелий Сула!
Последното беше изречено с повишен тон и публиката прилежно заръкопляска, по-ентусиазирано, отколкото биха предположили Юлий или Тубрук. Гай чу думите на гладиатора, който се наведе към ухото на баща му.
— Този сигурно си заслужава да се види.
— И да се наблюдава — отвърна баща му и изгледа Тубрук многозначително.
Гай се напрегна да види мъжа, който стана от мястото си и се поклони. Носеше проста тога с бродиран със злато ръб. Седеше достатъчно близо, та Гай да може да види, че наистина е мъж, който изглежда като бог. Имаше силно красиво лице и златиста кожа. Махна с ръка и си седна, усмихнат от задоволството на тълпите.
Всички се настроиха за основното събитие, поведоха се оживени разговори. Говореха за политика и пари. Обсъждаха съдебни дела. Патрициите все още бяха върховната сила в Рим и следователно в света. Наистина народните трибуни с правото си да налагат вето бяха отнели част от авторитета им, но те все още имаха власт над живота и смъртта на повечето римски граждани.
Влезе първата двойка бойци, облечени съответно в черно и синьо. Нямаха тежки оръжия, защото трябваше да демонстрират бързина и изкуство, а не диващина. И в тези схватки умираха мъже, но това се случваше рядко. След като поздравиха организатора на игрите, те започнаха да кръжат в хипнотичен ритъм, вдигнали късите мечове и щитовете.
— Кой ще спечели, Тубрук? — попита изведнъж бащата на Гай.
— По-дребният, в синьото. Работи много добре с краката.
Юлий повика един от робите, които събираха залозите, и му даде един ауреус, като в замяна получи синя плочка. След по-малко от минута дребният мъж се отмести настрана с дълъг скок и леко прокара меча си по корема на другия. Кръв шурна от раната и публиката избухна във викове и проклятия. Юлий беше спечелил два ауреуса срещу единия заложен и доволен прибра печалбата. При всеки следващ сблъсък питаше Тубрук кой ще спечели. Разбира се, след първата схватка резултатите ставаха все по-трудни за предвиждане, но този ден окото на Тубрук нямаше грешка. При четвъртата схватка всички седящи наоколо се мъчеха да чуят какво казва той и веднага викаха събирачите на залози.
Тубрук се забавляваше.
— Следващата схватка е на живот и смърт. Прогнозите са в полза на коринтянина Александър. Никой досега не го е побеждавал, но противникът му е от Южна Италия, също е много страшен и никога не е бил побеждаван в двубоите до първа кръв. В този момент не мога да реша кой ще спечели.
— Кажи ми веднага щом разбереш. Приготвил съм десет ауреуса за сделката — всичките ми печалби и първоначалният ми залог. Днес окото ти е безпогрешно.
Юлий повика събирача на залози и му каза да стои наблизо. Никой от околните зрители не искаше да залага, защото усещаха колко несигурен е моментът и чакаха сигнал от Тубрук. Гледаха го със затаен дъх, наострили уши за думите му.
— Какви са алчни римляните — прошепна Гай и двамата с Марк се спогледаха усмихнати.
Вратите отново се отвориха и Александър и Енций влязоха. Римлянинът носеше стандартна броня, покриваща дясната му ръка от врата до китката, и меден шлем над тъмните железни люспи. В лявата си ръка държеше червен щит. Единствените други дрехи по него бяха препаската на бедрата и парчетата плат, увити около стъпалата и глезените. Имаше мощна физика и малко белези, макар че една набраздена изпъкнала линия бележеше лявата му ръка от китката до лакътя. Поклони се на Корнелий Сула и поздрави тълпата пръв, преди чужденеца.
Александър уверено се приближи към средата на арената. Беше облечен по същия начин, но се различаваше по цвета на щита — син.
— Не е лесно да се предвиди — каза Гай. — Така, както са в броня, изглеждат като братя.
— С изключение на кръвта — изсумтя баща му. — Гъркът не прилича на италиеца. Има други, фалшиви богове. Вярва в неща, за които един почтен римлянин дори не би помислил.
Каза го, без да обръща глава, взрян в мъжете на арената.
— Но ще заложиш ли на такъв човек? — попита Гай.
— Ще заложа, ако Тубрук смята, че ще спечеля — беше отговорът, придружен с усмивка.
Сигнал за схватката трябваше да е изсвирването с овнешки рог. Той беше закрепен в медни стегалки на първия ред и един нисичък брадат мъж чакаше да му дадат знак, за да го надуе. Двамата гладиатори пристъпиха един към друг и звукът на рога отекна над пясъка.