Преди Гай да разбера кога рогът е спрял да свири, тълпата вече ревеше и двамата мъже си нанасяха свирепи удари. В първите няколко секунди ударите валяха, някои режещи, а други плъзгащи се по стоманата, станала внезапно хлъзгава от ярка кръв.
— Тубрук? — чу Гай гласа на баща си.
Хората по седалките около тях се разкъсваха между наблюдаването на свирепата битка и преценката на залозите.
Тубрук се намръщи, подпрял брадичка на свития си юмрук.
— Още не. Не мога да кажа. Силите им са равни.
Двамата мъже се разделиха за миг — не можеха да поддържат темпото, което бяха наложили в началото. И двамата бяха в кръв, и двамата бяха покрити с прах и пот.
Александър блъсна със синия си щит щита на другия, наруши ритъма и равновесието му и вдигна меча, за да нанесе удар отгоре. Италиецът отстъпи назад, за да избегне удара, и щитът му падна на пясъка. Тълпата завика. Той стана и отново нападна, може би ужилен от язвителните забележки на сънародниците си.
— Тубрук? — Юлий сложи ръка върху ръката на бившия гладиатор.
Битката можеше да свърши след секунди и ако имаше явно предимство за единия от двамата, залагането щеше да спре.
— Още не. Още не… — Тубрук беше погълнат от гледката.
Пясъкът около сражаващите се беше покрил с тъмни петна кръв.
И двамата подскачаха наляво и надясно, втурваха се внезапно напред, мушкаха и сечаха, приклякваха и отбиваха удари, опитваха се да се спънат. Александър приклещи меча на италиеца с щита си. Силата на ударите го беше нащърбила сериозно и острието заседна в по-мекия метал на синия правоъгълник. И двамата бяха затънали до глезените в пясъка и сега бяха лице срещу лице, движеха се настрани като раци, за да предпазват покритата си с броня ръка. Непрестанните удари нащърбваха и затъпяваха мечовете, жестоката жега беше започнала да се отразява на силата на бойците.
— Заложи всичко на гърка, бързо — каза Тубрук.
Събирачът на залози потърси одобрението на собственика зад себе си. Разнесе се бърз шепот и залаганията продължиха, тълпата се надпреварваше да отреже по-тлъст пай от възможната печалба.
— Пет на едно за Александър, можеше да е много по-добре, ако бяхме заложили по-рано — измърмори Юлий, без да откъсва поглед от двамата бойци.
Тубрук не каза нищо.
Единият гладиатор се олюля, но почти моментално се изправи. Мечът на другия се стрелна, заби се в него и от раната бликна струя кръв. Ответният удар беше много бърз и преряза крака на противника му. Кракът поддаде и докато мъжът падаше, противникът нанасяше удар след удар във врата му, докато ударите не започнаха да попадат в безжизнен труп. Победителят се свлече, потънал в собствената си кръв, която попиваше в сухия пясък, гърдите му се вдигаха и спускаха от болка и изтощение.
— Кой спечели? — попита тревожно Гай.
Без щитовете не беше ясно и по седалките се понесе озадачен шепот: „Кой спечели?“
— Мисля, че гъркът е мъртъв — каза събирачът на залози.
Неговият господар смяташе, че римлянинът е мъртъв, но докато победителят не станеше и не свалеше шлема си, никой не можеше да е сигурен.
— Какво ще стане, ако умрат и двамата? — попита Марк.
— Залозите ще отпаднат — отвърна собственикът на събирача.
Той вероятно също беше заложил много пари. И също изглеждаше напрегнат, досущ като другите.
Оцелелият гладиатор лежеше и кръвта му изтичаше. Тълпата завика все по-високо, викаха му да стане и да си свали шлема. Бавно — явно много го болеше — той хвана меча си и се подпря на него, за да се изправи. Олюля се, наведе се и взе шепа пясък. Натърка раната си с него и го загледа как пада на меки червени бучки. После вдигна ръце и свали шлема с кървавите си пръсти.
Гъркът Александър стоеше и се усмихваше, пребледнял от загубата на кръв. Тълпата започна да ругае. Монети блестяха на слънцето, докато летяха към него — не за да го възнаградят, а за да го ударят. Проклятия придружаваха загубата на залозите, целият амфитеатър и всички в него забравиха за гладиатора, който се свлече на колене, така че се наложи робите да го изправят. Тубрук, с неразгадаема физиономия, гледаше как го извеждат.
— Това ли е най-подходящият за учител? — попита Юлий въодушевено, докато му наброяваха печалбата в една кесия.
— Не. Той няма да доживее до края на седмицата, струва ми се. Във всеки случай, имаше малко школовка — по-скоро добра скорост и рефлекси.
— Като за грък — каза Марк, за да се включи в разговора.
— Да, добри рефлекси като за грък — отвърна Тубрук, но малко разсеяно.
Докато робите заравняваха пясъка, тълпата продължи със заниманията си. Някои от зрителите показваха ударите на гладиаторите, като надаваха викове и престорени стенания. Юлий потупа Тубрук по ръката и насочи вниманието му към двама мъже, които приближаваха към пейките. И двамата изглеждаха не на място в цирка с тогите си от груба вълна и кожа, без никакви метални украшения. Юлий и Тубрук станаха, момчетата последваха примера им. Бащата на Гай протегна ръка и приветства първия, който леко наклони глава.