— Привет, приятели. Моля, седнете. Това е синът ми, а на това момче съм настойник. Сигурен съм, че те няма да имат нищо против да си купят нещо за ядене.
Тубрук даде по монета на двамата. Посланието беше ясно. Момчетата тръгнаха между редовете и се наредиха на опашката пред една сергия за храна. Видяха как четиримата мъже сближиха глави и започнаха да говорят — гласовете им се губеха в тълпата.
След няколко минути, докато Марк купуваше портокали, Гай видя, че двамата новодошли се сбогуват с баща му и се ръкуват с него. След това се обърнаха към Тубрук, който им подаде по една монета, и си тръгнаха.
Марк беше купил портокали за всички и когато се върнаха на местата си, им ги раздаде.
— Кои бяха тези хора, татко? — попита Гай заинтригувано.
— Мои хора. Имам си хора в града — отвърна Юлий, докато белеше портокала си.
— Как така твои?
Юлий се усмихна.
— Те са полезни. Гласуват за кандидати, които подкрепям, или ме пазят в опасни райони. Носят моите послания и вършат хиляди други дребни неща. В замяна всеки от тях получава по шест денария на ден.
Марк подсвирна.
— Това си е цяло състояние.
Юлий го погледна. Марк сведе поглед и започна да чопли кората на своя портокал.
— Това са добре вложени пари — каза Юлий. — В Рим е добре да разполагаш с хора, които бързо да можеш да повикаш за всякакви внезапно изникнали задачи. Това е част от нашата система.
— Можеш ли да им вярваш? — прекъсна го Гай.
— Доколкото може да се вярва на човек за шест денария на ден — изсумтя Юлий.
Рений влезе без предизвестие — тълпите си шепнеха, пясъчният кръг беше свободен, а в следващия миг една малка врата се отвори и от нея излезе един мъж. Отначало не го забелязаха, после всички започнаха да го сочат и да се изправят.
— Защо го поздравяват така? — попита Марк, присвил очи, за да види по-добре самотната фигура, застанала под изгарящото слънце.
— Защото се е върнал. Когато имаш свои деца, ще можеш да им разказваш, че си видял Рений да се бие — отвърна усмихнат Тубрук.
Всички около тях бяха въодушевени. Започнаха да скандират:
— Ре-ний… Ре-ний…
Единственият звук на света беше неговото име.
Рений вдигна меча си за поздрав. Дори отдалече беше ясно, че възрастта още не го е стиснала в лапите си.
— Изглежда добре като за шейсетгодишен. Но е пуснал шкембе. Я колко е широк в кръста — измърмори Тубрук сякаш на себе си. — Отпуснал си се, стар глупак такъв.
Докато старият гладиатор получаваше аплодисментите на тълпата, на пясъчната арена влязоха няколко роби. Всеки беше облечен само с препаска около бедрата, която позволяваше свободно движение, и носеше къс меч. Не се виждаха нито щитове, нито брони. Тълпата се смълча, когато мъжете образуваха ромб около Рений. Настъпи кратко затишие — и после вратата за животните се отвори.
Още преди да изтеглят клетката на пясъка, се чу къс сърдит рев. Тълпата зашепна възбудено. В клетката три лъва кръстосваха сърдито напред-назад, докато запотените роби я дърпаха и бутаха напред. Зверовете зад решетките бяха страшни; с огромни рошави глави и челюсти, които щракаха мигновено като капани. Бяха създадени да смачкват живота. Дращеха с нокти от гняв, докато робите дърпаха клетката и най-накрая я оставиха в центъра на арената.
Робите вдигнаха чукове, за да избият дървените клинове, които придържаха предната й страна. Тълпата облизваше пресъхналите си устни. Чуковете се спуснаха, желязната решетка падна на пясъка и ехото се чу ясно в тишината. Един по един големите лъвове излязоха от клетката с бърза, гъвкава и плашеща стъпка.
Най-големият изрева предизвикателно срещу групата мъже, застанали насреща му в пясъка, и когато те не помръднаха, започна да се разхожда пред клетката, без да откъсва очи от тях. Другарите му зареваха и закръжиха около него и той приклекна на задните си лапи.
После, без никакво предизвестие, лъвът се спусна към мъжете, които видимо трепнаха. Смъртта идваше да ги прибере.
Чу се как Рений извиква отсечени команди. В предната част на ромба трима смели мъже посрещнаха атаката с оголени мечове. В последния момент лъвът внезапно скочи и събори двама от робите — удари ги в гърдите с лапи. Третият се извъртя и нанесе удар по гъстата грива, но без да навреди особено на звяра. Челюстите се затвориха върху ръката му с изтрещяване. Робът изпищя и стисна с едната си ръка окървавените останки от другата. Един меч се плъзна по ребрата на лъва, друг преряза сухожилията и задните му крака изведнъж се подгънаха. Това само вбеси още повече животното и то изрева сърдито. Рений изръмжа някаква команда и другите отстъпиха назад, за да го оставят да убие лъва. Когато старият гладиатор нанесе фаталния удар, двата други лъва нападнаха. Единият се насочи към главата на ранения, който се беше дръпнал назад. Бързо изтракване на челюстите и всичко свърши. Лъвът се задоволи с трупа — пренебрегна другите роби и захапа корема на жертвата си. Но падна убит бързо, пронизан от три остриета.