— Положихме начало. Тази работа не се върши бързо.
— Както и всяко стойностно нещо — тихо каза Юлий.
Двамата се погледнаха спокойно за момент и кимнаха. Срещата беше свършила. Старият боец се ръкува, докосвайки бегло ръката на Юлий със сухата си кожа, кратко и твърдо ръкостискане, и излезе. Юлий остана взрян във вратата, която се затвори зад гърба му.
Тубрук мислеше, че методите за обучение са опасни, и беше споменал за инцидента, когато момчетата за малко щели да се удавят, оставени без надзор. Юлий направи гримаса. Знаеше, че ако спомене пред Рений за притесненията си, само ще го накара да прекрати договора. Да попречи на стария касапин да прекали — това щеше да е задачата на управителя на имението.
Въздъхна и се замисли за проблемите, с които се сблъскваше в Рим. Корнелий Сула продължаваше да увеличава властта си, подчиняваше някои градове в южната част на страната на римското владичество, като ги откъсваше от търговските им партньори. Как се казваше най-новият? Май че Помпей, някакъв планински град. Сула поддържаше репутацията си в умовете на безделниците с подобни малки триумфи. Командваше група сенатори, като използваше всевъзможни лъжи, подкупи и ласкателства. Всички те бяха млади и старият войник потръпна, като помисли за тях. В това ли щеше да се превърне Рим, и то още докато той е жив?
Вместо да вземат на сериозно работите на града, те живееха като че ли само заради някакви долни удоволствия, при това от най-съмнителен вид, принасяха жертви в храма на Афродита и се наричаха новите римляни. Някои неща все още предизвикваха възмущение в храмовете на Капитолия, но тази нова група, изглежда, винаги се стремеше да открие къде са границите и да ги отхвърля една по една. Намериха убит един от народните трибуни — онзи, който винаги се противопоставяше на Сула. Сам по себе си този факт не беше особено забележителен. Откриха го в басейн, цял почервенял от кръвта му, която беше изтекла от сръчно отворената вена на крака — не чак толкова необичаен начин за самоубийство. Лошото беше, че откриха убити децата му — съвсем очевидно предупреждение. Нямаше улики, нямаше свидетели. Нямаше и изгледи убиецът да бъде хванат, но преди да изберат друг трибун, Сула беше прокарал със сила решение, което му даваше по-голяма автономност в бойните действия. Сам той беше издигнал тази теза и я защитаваше красноречиво и страстно. Сенатът беше дал одобрението си и властта на Сула беше нараснала, а властта на републиката намаляваше.
До момента Юлий успяваше да остане неутрален, но тъй като беше свързан чрез брака си с друг от силните на деня — Марий беше брат на жена му, — знаеше, че в крайна сметка ще се наложи да избира. Един мъдър мъж би могъл да види, че иде промяна, но него го натъжаваше фактът, че все повече горещи глави в сената гледаха на равноправието в републиката като на окови. Марий също усещаше, че някой силен мъж би могъл да използва закона, вместо да му се подчинява. Вече беше доказал това, като се беше подиграл със системата за избиране на консули. Римският закон постановяваше, че сенатът може да избере консула само веднъж и след това той трябва да освободи мястото. Наскоро Марий си беше осигурил трето поредно избиране чрез бойните си победи срещу племената на кимврите и тевтонците, които беше смазал с легиона на Първородните. Все още беше лъвът на издигащия се Рим и Юлий би трябвало да намери закрила в неговата сянка, ако властта на Корнелий Сула продължеше да расте.
Ако се присъединеше към лагера на Марий, щеше да му стане длъжник и да загуби част от самостоятелността си, но това беше единственият мъдър избор. Искаше му се да може да се посъветва с жена си и да чуе как бързият й ум разнищва проблема, както често го беше правил. Тя винаги можеше да види нещо повече в проблемите, да намери гледна точка, за която друг не се е сетил. Липсваше му нейната печална усмивка, начинът, по който полагаше длани върху очите му, когато беше уморен — това му носеше прекрасна хладина и мир.
Той тръгна тихо по коридора към стаята на Аврелия и спря пред вратата, заслушан в равномерното й дишане, едва доловимо в тишината.
Влезе внимателно, приближи се към спящата и я целуна леко по челото. Тя не помръдна. Той седна до леглото и я загледа.
Когато спеше, приличаше на жената, която помнеше. Едно време тя щеше да се събуди веднага и очите й щяха да се изпълнят с разбиране и разум. Щеше да се засмее, като го види седнал до нея, щеше да отметне завивките и да го покани да сподели топлината й.
— Към кого да се обърна, любов моя? — прошепна той. — Кого да подкрепя, на кого да се доверя да опази града и републиката? Мисля, че брат ти Марий се интересува толкова малко от тази идея, колкото и Сула.