Рений изгледа двете момчета, които стояха под палещото обедно слънце — тъкмо бяха приключили с тичането и се мъчеха да овладеят дишането си. Беше им дал повече от три години — на тях, на последните, които обучаваше. А имаха да учат още толкова много! Заразхожда се около тях и продължи с резки, отсечени думи:
— Не само поради чист късмет боговете предадоха всички страни по света в ръцете на Рим. Не слабостта на чуждите племена ги кара да се нанизват на мечовете ни в битка. Това го прави нашата сила, все по-голяма и по-мощна от всичко, което те могат да извадят в боя. Това е първостепенната ни тактика. Още преди нашите войници да влязат в битка, те са непобедими със своята сила и морал. Нещо повече — притежават дисциплина, срещу която армиите на света могат само да пролеят цялата си кръв, но без никаква полза. Всеки войник знае, че братята му до него ще трябва да бъдат убити, преди да го изоставят. Това го прави по-силен от най-героичното нападение или от напразните крясъци на дивашките племена. Ние влизаме в боя, държим се докрай и едва след това умираме.
Гай постепенно успокои дишането си, дробовете му престанаха да вият за кислород. През годините, откакто Рений бе дошъл да ги учи, момчето беше пораснало и заякнало. Наближаваше четиринадесетата си година и вече му личеше какъв мъж ще стане скоро.
Изгорял до цвета на дъбова кора от римското слънце, той стоеше с лекота — стройна атлетична фигура, с мощни рамене и крака. Можеше часове наред да тича около хълмовете и да се затича с още по-голяма скорост, когато види в далечината имението на баща си.
Марк също се беше променил — физически и душевно. Невинното щастие на някогашното момче си беше отишло, но все пак се завръщаше от време на време. Рений го беше научил да внимава с чувствата и реакциите си. Марк усвоява този урок с помощта на камшика и без никакви церемонии в продължение на цели три дълги години. Той също имаше добре развити рамене и бързи като светкавица юмруци, с които Гай не можеше да се състезава. В него пламтеше желание да е самостоятелен, да не получава никаква помощ или покровителство — и това бавно го разяждаше отвътре.
Рений ги наблюдаваше, а двете момчета внимателно наблюдаваха него. Много добре знаеха как може изведнъж да нанесе удар по незащитения корем и че винаги търси някаква проява на слабост.
— Мечовете, младежи. Донесете си мечовете.
Те мълчаливо се обърнаха, взеха късите мечове, окачени на стената в двора, върнаха се и зачакаха следващата заповед.
— Гай, наблюдавай ме. Ще използвам момчето, за да дам един прост пример.
Рений отпусна рамене и се усмихна, когато Марк бавно измъкна меча.
— Първа позиция, момче. Застани като войник, ако можеш да си спомниш как точно се прави.
Марк зае първа позиция — разтворил крака на ширината на раменете, леко извърнал тялото си настрани, мечът на равнището на кръста, готов да нанесе удар в слабините, стомаха или гърлото, трите основни атакуеми зони. За предпочитане беше да удря към слабините и врата; ако успеше да нанесе силен удар, противникът му щеше за секунди да умре от загуба на кръв.
Рений премести тежестта си и Марк леко мръдна, за да последва движението му.
— Пак ли сечеш въздуха? Ако го направиш, ще го видя и ще те накажа. Трябва ми само един удар, за да ти прережа гърлото. Щом отгатна накъде ще преместиш тежестта си, ще те срежа на две.
Започна да крачи пред Марк, който стоеше все така отпуснат, вдигнал леко вежди и с безизразно изражение — и продължи да говори:
— Искаш да ме убиеш нали, момче? Усещам омразата ти. Усещам я като добро вино в стомаха си. Тя ме ободрява, момче, вярваш ли?
Марк нападна с рязко движение, без предупреждение и сигнал. Беше му отнело стотици часове упражнения, за да се отърве от всички „издайници“ — кратките потрепвалия на мускулите, които подсказваха намеренията му. Защото колкото и да беше бърз, един добър противник щеше да го изкорми, ако издаваше намеренията си преди всеки ход.
Рений не беше там, накъдето се насочи пробождащият удар. Мечът му се опря в гърлото на Марк.
— Още веднъж. Пак беше бавен и непохватен, както обикновено. Ако не беше по-бърз от Гай, щеше да си най-лошият ми ученик.