За част от секундата затопленият от слънцето меч се притисна до вътрешната страна на бедрото му, в голямата пулсираща вена, която носеше живота му — и Марк зяпна.
Рений отвратено поклати глава.
— Никога не слушай врага си. Гай наблюдава, а ти се биеш. Съсредоточи се върху движенията, а не върху думите ми — те целят да те разсеят. Още веднъж.
Двамата отново закръжиха из двора.
— Майка ти явно е била много бавна в леглото.
Докато Рений изричаше думите, мечът му изсвистя, но беше посрещнат от метално иззвънтяване. Марк пристъпи напред и притисна острието си в сбръчканата кожа на гърлото на Рений. Лицето му беше студено и неумолимо.
— Предсказуемо — измърмори Марк, взрян свирепо в студените сини очи.
И изведнъж усети лек натиск и погледна надолу — и видя камата в лявата ръка на Рений: беше опряна в корема му. Рений се усмихна.
— Много мъже ще те мразят, дотолкова, че да те увлекат със себе си. Те са най-опасни. Може да налетят на меча ти и да ти избодат очите с пръсти. Една жена направи така с един мой боец.
— Защо го е мразила толкова много? — запита Марк и отстъпи назад, без да сваля готовия за отбрана меч.
— Всички мразят победителите. Това е цената, която плащаме. Ако те обичат, си правят каквото си поискат, но когато те искат да го направят. А ако се боят от тебе, ще направят каквото ти искаш и когато го поискаш. Така че кое е по-хубавото — да те обичат или да се боят от тебе?
— И двете — каза сериозно Гай.
Рений се усмихна.
— Искаш да кажеш, да те обожават и да те уважават, което е невъзможно, ако си завзел земи, станали твои само с правото на силата и на кръвта. Животът никога не е толкова прост. Той е въпрос с много отговори.
Двете момчета го изгледаха смаяно и Рений изсумтя раздразнено:
— Ще ви покажа какво означава дисциплината. Ще ви покажа какво сте научили. Оставете мечовете и ме слушайте.
Старият гладиатор изгледа двете момчета с критично око. Внезапно звънецът, оповестяващ пладне, иззвъня и той се намръщи — настроението му се смени в миг. Гласът му изгуби назидателната си суровост и стана нисък и тих.
— В града има гладни бунтове, знаете ли това? Големи банди рушат къщите и се пръскат, ако някой достатъчно смел извади меч срещу тях. Би трябвало да съм там, а не да си играя тук с деца. Учих ви две години извън договора. Не сте готови, но вече няма да хабя нито една от последните си години за вас. Днес е последният ви урок.
Пристъпи към Гай, който го гледаше решително.
— Баща ти трябваше да е тук и да изслуша доклада ми. Знаеш ли какво ми говори фактът, че той закъснява — за първи път от три години?
Гай се опита да се изкашля с пресъхналото си гърло.
— Че безредиците в Рим са по-сериозни, отколкото си предполагал.
— Да. Баща ти няма да е тук, за да види последния урок. Жалко. Ако той е мъртъв и аз те убия, кой ще наследи имението?
Гай премига смутено. Думите на Рений противоречаха на спокойния му тон. Сякаш си поръчваше нова туника.
— Вуйчо ми Марий, макар че е с легиона на Първородните. Той няма да очаква…
— Добра бойна единица. Първородните се справиха прекрасно в Египет. Значи на него ще пратя сметката си. Сега ще ти направя отстъпка като на временен господар на имението в отсъствието на баща ти. Когато си готов да се изправиш пред мене наистина, няма да бъде упражнение — не до първа кръв, но атака, каквато би могла да те изненада, ако днес вървеше из римските улици сред бунтуващите се тълпи. Ще се бия честно и ако ме убиеш, можеш да смяташ, че си завършил достойно школата ми.
— Защо да ни убиваш след цялото време, което… — попита Марк, което бе нарушение на дисциплината, защото се обади без позволение.
— Все някога трябва да се срещнете лице в лице със смъртта. Не мога да продължа да ви обучавам, а днес е последният урок за страха и смъртта.
За момент Рений изглеждаше несигурен в себе си, но после главата му се изправи и Съскащата костенурка, както го наричаха робите, отново се изпълни с огромната си напрегнатост и енергия.
— Вие сте последните ми ученици. Моята репутация, понеже се оттеглям, в момента виси на жалките ви вратове. Няма да ви оставя лошо обучени, та името ми да бъде очернено от вашите дела. Името ми е нещо, което съм пазил цял живот. Твърде късно е да го губя сега.
— Няма да те изложим — измърмори Марк почти на себе си.
Рений рязко се извърна към него.
— Всеки ваш удар ме излага. Режете като касапи, които атакуват заклан вол. Не можете да контролирате гнева си. Попадате и в най-простите клопки, когато кръвта нахлуе в главата ви. А пък ти — обърна се той към Гай, който тъкмо бе започнал да се усмихва, — ти не можеш да спреш да мислиш за оная си работа, което не подобава на истински римлянин. Благородник ли? Кръвта ми се смразява при мисълта за момчета като вас, които ще наследят моя град, моя народ…