При спомена за робинята, която Рений беше нашибал с камшик, защото ги разсейваше, Гай престана да се усмихва. Още го беше срам от това и докато Рений продължаваше тирадата си, в него започна да се набира бавен гняв.
— Гай, можеш да избереш кой от двама ви ще се бие пръв. Първото ти тактическо решение.
Рений се обърна и се отдалечи към квадрата за фехтовка, направен от мозайка в двора за упражнения. Започна да се разтъпква, без да обръща внимание на въпросителните им погледи.
— Полудял е — прошепна Марк. — Ще ни убие и двамата.
— Играе си с нас — каза мрачно Гай. — Като в реката. Ще го нападна. Мисля, че мога. Няма да откажа предизвикателството. Ако по този начин ще му покажа, че ме е обучил добре, така да бъде. Ще му благодаря със собствената му кръв.
Марк погледна приятеля си и видя решителността му. Знаеше, че колкото и да не иска някой от тях двамата да се бие с Рений, именно той има по-добър шанс. Никой от двамата не би могъл да спечели веднага, но само Марк имаше бързината, с която да се противопостави на стария.
— Гай — прошепна той, — нека аз да съм пръв.
Гай го погледна в очите и сякаш прочете мислите му.
— Не. Ти си ми приятел. Не искам да видя как те убива.
— И аз не искам да те видя убит. Но аз съм по-бърз, имам повече шанс.
Гай отпусна рамене и се усмихна притеснено.
— Той е старец, Марк. Ще успея да го победя.
Гай зае позиция.
Рений го загледа, присвил очи срещу слънцето.
— Защо реши да се биеш пръв?
Гай вдигна рамене.
— Всички някога ще умрем. Така реших. Това е достатъчно.
— Така е. Започвай, момче. Да видим дали си научил нещо.
Двамата започнаха полека да кръжат, извадили мечовете — слънцето проблясваше по тях. Рений нападна с внезапен лъжлив удар. Гай усети намерението му и накара стария мъж да отстъпи крачка назад, като се хвърли право към него. Мечовете издрънчаха един в друг и битката започна. Двамата удряха, парираха, вкопчваха се в мъртва хватка. Старият боец оттласна момчето и то се изтъркаля в прахта.
Рений този път не се подиграваше. Гай стана бавно, без да го изпуска от поглед. Не можеше да победи със сила.
Направи две бързи стъпки напред, вдигна меча в рязък удар, който проби защитата и раздра махагоновите гърди на Рений.
Старият мъж изсумтя изненадано. Момчето продължи да атакува, без да спре, удар след удар. Рений парираше всеки удар с леки измествания на тялото и движения на меча. Момчето щеше да се умори под горещото слънце.
Пот се стичаше в очите на Гай. Обзе го отчаяние — не можеше да измисли нови ходове, които да печелят срещу този студеноок дървен идол, който толкова лесно го разгадаваше. Започна да пропуска удари и когато в един момент загуби равновесие, Рений протегна дясната си ръка и заби острието в оголения му корем.
Гай усети как силата му изчезва. Краката му се подгънаха. Не усещаше нищо. Кръв покапа в праха, цветовете изведнъж изчезнаха, чуваше само бумтящото си сърце и светкавици минаваха пред погледа му.
Видя как очите на Рений блестят от влага. Да не би старецът да плачеше?
— Не си достатъчно добър — изсъска старият гладиатор.
И пристъпи напред. Очите му бяха пълни с болка.
Яркото слънце беше затъмнено от сянка — и в следващия миг Марк пристъпи изотзад и опря меча си в гръкляна на стария боец. Рений застина в изненада.
— Забрави ли ме?
За част от секундата Марк можеше да дръпне острието назад и да приключи с противния старец, но погледна към приятеля си и разбра, че животът изтича от него. Позволи на гнева да се надигне в него за момент — и шансът за бърза смърт изчезна, защото Рений се извъртя и отново вдигна окървавения си меч. Лицето му беше безизразно, но очите му бяха все така влажни.
Марк започна атаката си, преди старецът да успее да помръдне.
Ако опиташе фатален удар, със сигурност щеше да успее, защото старият гладиатор стоеше неподвижен, с вкаменено от напрежение лице. Но нападението като че ли отключи живота у Рений и той внезапно се раздвижи.
— Не можеш да ме убиеш дори да стоя като дърво — изръмжа Рений, обърна дясната си страна към Марк и вдигна меча.
— Винаги си бил глупак. Гордостта ти е глупава — почти изпъшка Марк. Защо трябваше да се бави с този старец, докато приятелят му умираше сам в горещината?
Нападна отново, мисълта му стана действие без размисъл или решение, просто удари и движения, без да спира. Червени усти се отваряха по старото тяло и Марк чуваше как кръвта тупа на капки в прахта като пролетен дъжд.