Тъмнината дойде сякаш по заповед.
Когато се събуди отново, на леглото му седеше Рений — както винаги с непроницаемо лице. Гай веднага забеляза колко променен е учителят му. Лявата му ръка беше плътно привързана към тялото, почернялата му от слънцето кожа беше бледа.
— Как си, момче? Нямаш представа колко се радвам да видя, че оздравяваш. Този дърт странник сигурно е чудотворец.
Поне гласът беше същият — сух и твърд.
— Сигурно. Изненадан съм да те видя тук, след като едва не ме уби — каза Гай и усети как сърцето му започва да бие по-бързо.
По челото му изби пот.
— Не исках да те ударя така зле. Беше грешка. Съжалявам.
Старият мъж го погледна извинително и видя прошката в погледа на момчето.
— Няма защо да съжаляваш — аз съм жив и ти си жив. Дори и ти правиш грешки.
— Като помислих, че съм те убил…
На старото лице се изписа болка.
Гай се опита да се надигне и за своя изненада разбра, че силата му се възвръща.
— Но не ме уби. Винаги ще се гордея, като казвам, че този удар ми е от тебе. Нека повече не говорим за това. Всичко свърши.
За секунда на Гай му стана смешно — едно момче да успокоява един стар гладиатор, — но думите излизаха лесно, когато осъзна, че чувства истинска привързаност към този мъж, че го вижда като човек, а не като съвършено олицетворение на боец, издялан от някакъв неизвестен камък.
— Баща ми тук ли е още? — попита той с надеждата да чуе положителен отговор.
Рений поклати отрицателно глава.
— Налагаше се да се върне в града, но през първите няколко дни седеше почти неотлъчно до тебе, докато не се уверихме, че ще оправиш. Безредиците са вече много по-сериозни. Легионът на Сула беше призован да въдвори ред.
Гай кимна, протегна ръка пред себе си и стисна юмрук.
— Иска ми се да бях там да видя как легионът влиза през портите.
Рений се усмихна на ентусиазма му.
— Няма да е сега, но ще видиш града, когато се поправиш. Тубрук чака отвън. Достатъчно силен ли си, за да говориш с него?
— Чувствам се много по-добре, почти нормално. От колко време съм така?
— Една седмица. Кабера ти даде билки, за да спиш през повечето време. Но ти въпреки всичко се възстанови невероятно бързо, а аз съм виждал много такива рани. Този старец казва, че е ясновидец. Мисля, че е и малко нещо магьосник. Сега ще повикам Тубрук.
Когато Рений се изправи, Гай протегна ръка към него.
— Ще останеш ли?
Рений се усмихна, но поклати отрицателно глава.
— Обучението свърши. Оттеглям се във вилата си, да остарея на спокойствие.
Гай се поколеба за миг.
— Имаш ли… имаш ли семейство?
— Някога имах, но всички починаха. Ще прекарвам вечерите си с другите старци, ще си разказваме небивалици и ще пием хубаво червено вино. Но ще хвърлям и по едно око към тебе. Кабера казва, че си изключителен човек. А ми се струва, че този старец не греши често.
— Благодаря — каза Гай. Не можеше да изрази с повече думи какво му беше дал всъщност този стар гладиатор.
Рений кимна, стисна здраво ръката му, после излезе и стаята внезапно опустя.
Тубрук запълни рамката на вратата и се усмихна широко.
— Изглеждаш по-добре.
Гай също му се усмихна. Започваше да се чувства както преди.
— Усещам, че силите ми се връщат. Имах късмет.
— Няма такива неща. Просто Кабера е невероятен. Сигурно е на осемдесет, но когато лекарят на майка ти се оплака, че му се пречкал, Кабера го изведе навън и му даде да се разбере. Не съм се смял така от много отдавна. Много сила има в костеливите му ръце.
Той се изкикоти, после лицето му пак стана сериозно.
— Майка ти искаше да те види, но сметнахме, че… ще се разстрои. Решихме да изчакаме да се пооправиш. Ще я доведа утре.
— И сега можеш. Не съм много уморен.
— Не. Още си слаб, а Кабера каза, че не бива да приемаш посетители.
На лицето на Гай се изписа престорена изненада, че Тубрук се вслушва в нечий съвет.
Тубрук се усмихна отново.
— Както казах, той е невероятен човек и след това, което направи, за да те излекува, всички го слушат, особено щом стане дума за грижите около тебе. Пуснах Рений да се видите само защото днес си заминава.
— Радвам се, че си го направил. Не ми се иска да оставям недовършени работи.
— И аз така си помислих.
— Изненадан съм, че не му взе главата — каза Гай.
— Помислих да го направя, но при обучението стават и нещастни случаи. Той просто прекали. Както и да е, много се гордее с вас двамата. Мисля, че тоя стар негодник е взел да ви харесва, може би защото сте толкова упорити — и ти си такъв инат като него, струва ми се.