— От време на време ми се случва да видя бъдещето. Ако сега отидеш там, до зазоряване ще си мъртъв. Това е истината.
Рений се размърда и конят запристъпва нетърпеливо, усетил чувствата му.
— А ако остана? — изсъска старият гладиатор.
Кабера сви рамене.
— И тук можеш да умреш. Робите ще опустошат това имение. Не ни остава много време.
Като чу тези думи, Марк зяпна. В имението имаше петстотин роби. Ако всички се разбеснееха, щеше да стане истинска касапница. Без да каже и дума, той изтича обратно към постройките да каже на Тубрук да вдигне тревога.
— Искаш ли да ти помогна да слезеш от този хубав кон? — попита Кабера, ококорил невинно очи.
Рений сви устни и овладя гнева си, въпреки че старецът го дразнеше с веселостта си.
— Боговете не ми казват какво ще се случи — каза той.
Кабера се усмихна замечтано.
— Някога вярвах, че е така. Когато бях млад и дързък, си мислех, че мога да разгадавам хората, да виждам истинската им същност и да отгатвам какво ще направят. Така беше години наред, преди да стана достатъчно смирен и да разбера, че не става по този начин. Не е като да погледнеш през прозорец. Поглеждам те, гледам към града и усещам смърт. Защо не? Мнозина имат дарби, които може да изглеждат едва ли не магически на хората, лишени от тях. Мисли така, ако това ще те накара да се почувстваш по-добре. Хайде. Тази нощ тук ще има нужда от тебе.
— Предполагам, че си спечелил доста пари с тази твоя дарба? — изсумтя Рений.
— Веднъж-дваж ми се случи, но парите не се задържат у мене. Преливат се в ръцете на продавачите на вино, комарджиите и леките жени. Всичко, което имам, е опитът ми, но той струва повече от парите.
След няколко мига размисъл Рений прие помощта и не без изненада усети, че подкрепящата го ръка е здрава и силна; но пък защо не, след като беше видял тези костеливи рамене да опъват тежкия лък в двора.
— Трябва да се погрижа за коня си, старче. Аз съм си наред, щом изтегля меча си.
И поведе коня към конюшнята — галеше го по муцуната и му шепнеше, че ще тръгнат по-късно, когато вълненията се уталожат. Спря за миг и попита:
— Виждаш ли бъдещето?
Кабера се усмихна развеселено и подскочи от крак на крак.
— Искаш да знаеш дали днес ще оживееш, или ще умреш, нали? Това питат всички.
Рений усети как обичайното му кисело настроение приижда на талази.
— Не. Не мисля, че искам да узная това. Дръж го за себе си, магьоснико.
После поведе коня, без да погледне назад. Изопнатите му рамене показваха колко е ядосан.
Лицето на Кабера се изпълни с тъга. Харесваше този човек и с радост виждаше, че в сърцето му все още се таи някаква почтеност, въпреки парите и славата, които беше спечелил през живота си.
— Може би трябваше да те оставя да идеш да вехнеш заедно с другите старци, приятелю — измърмори той на себе си. — Дори навярно би могъл да намериш някакво щастие. Но ако беше заминал, момчетата със сигурност щяха да бъдат убити, така че мога да поема този грях на душата си.
Обърна се с безизразни очи към голямата порта на външната стена на имението. Запита се и той ли ще умре тук, на тази чужда земя, за която в родината му дори не бяха чували. Запита се дали духът на баща му е наблизо и го гледа и реши, че не е. Баща му поне имаше разума да не седи в пещерата и да чака мечката да се прибере в жилището си.
Галопиращи конски копита отекнаха в далечината. Кабера се вгледа в приближаващата се фигура. Дали беше първият нападател, или пратеник от Рим? Прокле очите си, които му позволяваха да зърне откъслечни видения от бъдещето и никога нещо, свързано с него самия. Сега стоеше тук, за да държи портата отворена за един ездач, и предупреждение нямаше. Най-ясни бяха виденията, които изобщо не очакваше, и това навярно трябваше да е урок, пратен от боговете… но като цяло съвсем безполезен. Беше разбрал, че не може да живее живот на гадател.
Облак тъмен прах следваше фигурата, която едва се различаваше в полумрака на настъпващата нощ.
— Дръж вратата! — заповяда с рязък глас конникът, щом наближи.
Кабера вдигна вежда. Какво според него правеше той в момента?
Бащата на Гай влезе с тропот през отворената порта. Лицето му беше зачервено, разкошните му дрехи — целите изцапани.
— Рим гори — каза той, докато скачаше от седлото. — Но те няма да завладеят дома ми.
Позна Кабера и го потупа по рамото за поздрав.
— Как е синът ми?
— Оправя се. Аз…