Думите на Кабера замряха, докато Юлий — Гай беше негово по-младо копие — влизаше в имението, за да организира защитата. Името на Тубрук заехтя по коридорите в цялата къща.
Кабера за момент изглеждаше озадачен. Във виденията беше настъпила лека промяна. Този мъж беше същинска природна стихия и можеше да е достатъчен, за да наклони везните в тяхна полза.
Отново се сепна, когато чу викове откъм полето. Като мърмореше недоволно, изкачи стъпалата към върха на стената на имението, за да използва очите си там, където вътрешният му взор му беше изневерил.
Мрак запълваше целия хоризонт, но Кабера виждаше тук-там огнени точки да се движат из полето, да се срещат и умножават подобно на светулки. Сигурно бяха лампи или факли, носени от недоволните роби, чиято кръв беше кипнала от горещината, затиснала столицата. Насочваха се към имението.
Глава 8
Всички домашни прислужници и роби останаха верни на господарите.
Луций — лекарят на имението — извади всичките си превръзки и нареди върху чисто парче плат на една от кухненските маси зловещите си метални инструменти. Хвана две от момчетата, които прислужваха в кухнята, тъкмо когато грабваха по един сатър, за да участват в битката.
— Вие двамата оставате с мене. Тук ще има колкото си искате да кълцате и да леете кръв.
Видя, че не им се иска да му се подчинят, но той стоеше много по-високо от тях и думата му винаги беше закон. Беззаконието, което вилнееше из Рим, още не беше стигнало в имението.
Отвън Рений беше събрал хората в двора. Преброи ги мрачно — двадесет и деветима мъже и седемнадесет жени.
— Колко от вас са били войници? — изръмжа той.
Вдигнаха се шест-седем ръце.
— Вие, мъжете, се въоръжавате с мечовете. Останалите намерете нещо, с което да режете и да кълцате. Бързо!
Последната дума стресна изплашените мъже и жени, изкара ги от летаргията им и те моментално се разпръснаха. Онези, които вече си бяха намерили оръжие, останаха на място. Лицата им бяха навъсени и пълни със страх.
Рений се приближи към един от тях — нисък дебел готвач с огромен сатър, който беше метнал на рамото си, и го попита:
— Как се казваш?
— Цецилий — беше отговорът. — Когато всичко това свърши, ще разказвам на децата си, че съм се бил заедно с тебе.
— Така и ще бъде. Няма да ни се наложи да отблъскваме истинска атака. Нападателите са тръгнали за лесна плячка, да изнасилват и грабят. Имам намерение да направя за тях това имение костелив орех и да ги накарам да се откажат. Как си с нервите?
— Добре, господарю. Свикнал съм да убивам свине и телета, така че няма да припадна от една-две капки кръв.
— Това е малко по-различно. Тези свине имат мечове и копия. Не се колебай. Цели се в гърлото и слабините. Намери нещо, с което да отбиваш ударите, някакъв щит.
— Да, господарю, веднага.
Мъжът се опита да отдаде чест и Рений се насили да се усмихне. Потисна недоволството си от лошото въоръжение на защитниците. Загледа как дебелият мъж се отдалечава тичешком към постройките и изтри първите капки пот от челото си. Странно, че подобни мъже разбираха какво е лоялност, докато много други подлудяваха при първите намеци, че могат да получат свобода. Сви рамене. Някои хора винаги щяха да са животни, а други… други щяха да си останат хора.
Марк излезе в коридора, извадил меча си от ножницата. Усмихваше се.
— Искаш ли да се бия до тебе, Рений? Да те прикривам отляво?
— Ако искам помощ, ще те помоля утре. Но дотогава иди на портата и наблюдавай. Повикай ме, когато видиш да наближават повече хора.
Марк отдаде чест, много по-пъргаво от готвача, но въпреки това доста се забави. Рений усещаше наглостта у него и реши, че трябва малко да я пречупи. Не, точно сега тази глупава младежка самоувереност му беше необходима. Скоро Марк щеше да научи какво означава да убиваш.
Когато хората се върнаха, ги изпрати да заемат позиции на стената. Бяха малко на брой, но Рений вярваше в това, което беше казал на Цецилий. Външните постройки щяха да бъдат опожарени, без съмнение; житниците вероятно щяха да пострадат, животните щяха да бъдат избити… Някоя армия, това го знаеше много добре, би ги превзела за минути, но това тук бяха роби — пияни от откраднато вино и свобода, която щеше да се изпари под утрешното слънце. Един силен мъж с добър меч и безскрупулен темперамент би могъл да овладее тълпата.
Юлий и Кабера не се виждаха никъде. Без съмнение господарят на имението надяваше бронята си… Но къде беше отишъл старият лечител? Лъкът му щеше да е много полезен в първите минути на кървавата схватка.