Хората, застанали по стените, разговаряха нервно и за миг му се стори, че чува ято гъски, разкрякали се от нерви и възбуда.
— Тишина! — изсъска Рений. — Който проговори, веднага ще слезе от стената и ще дава сметка на мен.
Във внезапно настъпилото мълчание отново се чуха виковете и крясъците на робите в полето.
— Трябва да чуем какво става там навън. Мълчете и си пораздвижете мускулите. Дръжте се на разстояние един от друг, за да можете да размахвате оръжието, без да отсечете главата на съседа си.
Мъжете се поразредиха, разтурвайки групичките, породени от нуждата от контакт. В очите им се четеше явен страх. Рений изруга под нос. Да имаше десет добри войници от стария си легион, би могъл да задържи имението до зори. А тук бяха събрани само слуги с колове и ножове. Пое си дълбоко дъх, мъчеше се да намери думи, за да ги насърчи. Дори железните легиони имаха нужда от речи, които да разгорещят кръвта им, дори те, напълно уверените в уменията си.
— Няма къде да бягаме. Ако тълпата пробие защитата ни, всички в тази къща ще умрат. Това е вашата отговорност. Не бива да изоставяте позициите си — и без това веригата ни е доста рехава. Стената е широка четири стъпки. Разберете — ако направите само една стъпка назад, ще паднете.
Загледа как мъжете се обръщат и оглеждат стената, проверявайки лично ширината й. Лицето му се превърна в каменна маска.
— Аз ще съм заедно с бойците в двора, за да се справя с всеки, който проникне зад стената. Не гледайте надолу дори ако видите, че приятелите ви падат убити.
Откъм къщата се зададе Кабера, носеше опънатия си лък.
— Така ли ги вдъхновяваш? На такива ли речи се крепи Рим? — измърмори старецът.
Рений го изгледа недружелюбно.
— Никога не съм губил битка. Нито с моя легион, нито на арената. Никога мъж под мое командване не е дезертирал и не се е пречупвал. Ако избягаш, ще минеш покрай мене — аз няма да бягам.
— И аз няма да бягам — каза високо Марк в настъпилата тишина.
Рений срещна погледа му и видя онова пламъче на лудост, което беше съзирал и преди.
— Аз също, Рений — каза още някой.
Другите закимаха и заговориха, че по-скоро ще умрат; но все пак лицата на неколцина бяха сгърчени от ужас.
— Ако избягате, вашите деца, братя и бащи ще ви задават въпроси. Постъпете така, че после да можете да ги гледате в очите.
Всички закимаха и раменете им започнаха да се изправят.
— Така е по-добре — измърмори Кабера.
Юлий излезе с лека стъпка на двора. Бронята и наколенниците му бяха намазани с масло и лъщяха. Късият му меч се полюляваше, докато вървеше. Лицето му беше свирепа маска, в душата му кипеше неописуем гняв. Мъжете на стената почтително му се покланяха.
— Ще взема главата на всеки от моето имение, който не е тук, сред тези стени — изръмжа той.
Кабера бързо кимна — не искаше да спори с него пред хората, застанали на стената, но все пак прошепна:
— Господарю. Всички тук имат приятели, които сега са навън. Добри мъже и жени, които са пленени или не могат да си пробият път до вас. Подобни заплахи уронват морала им.
— Така съм решил. Всички извън тези стени ще бъдат убити и ще натрупам главите им в двора. Това е моят дом и Рим е моят град. Ще пресечем пътя на сганта, която гори домове, и ще я разпръснем! Чу ли ме, човече?
Яростта му се превръщаше в неудържим гняв. Рений и Кабера го гледаха втренчено как се изкачва по стъпалата, как тръгва по стената и как раздава отсечени заповеди и укорява по-тромавите.
— За политик има доста необичаен подход към проблемите — тихо каза Кабера.
— Рим е пълен с мъже като него. Точно затова, приятелю, имаме държава, а не само празни приказки.
Рений пусна вълчата си усмивка и тръгна към жените, които се бяха скупчили наблизо и тихо си шепнеха.
— С какво можем да помогнем? — запита една млада робиня.
Той я позна — беше онази, която беше нашибал с камшика си, задето разсейваше момчетата, докато се упражняваха. Спомни си, че се казва Александрия. Докато другите трепереха от погледа му, както беше редно за робите в къщата, тя го гледаше в очите и чакаше отговора му.
— Донеси ножове. Ако някой преодолее стената, трябва да го нападнете и да го мушкате, докато не умре.
Две-три възрастни жени изохкаха, на една сякаш щеше да й прилошее.
— Да не искате да ви изнасилят и да ви убият? О, богове, жено, не те карам да заставаш на стената, само трябва да пазиш гърбовете на мъжете. Те са твърде малко, за да могат да ви защитят добре!
Мекотата им го изкарваше от кожата му. Добра беше за в леглото, но когато се налага да зависиш от нея… о, богове!