Единственият признак за наскоро отминалите бунтове беше мрачното присъствие на легионерите, които стояха на всеки ъгъл и гледаха тълпите със студени очи.
— Всичко това е предназначено да кара човека да се чувства малък — измърмори Рений.
— Но не го прави! — продължи Кабера, докато се оглеждаше. — Кара ме да се чувствам горд, че човек може да построи такова нещо. Какъв народ сме само!
Александрия кимна мълчаливо. Форумът й показваше, че всичко може да се постигне; може би дори и свободата.
Малки момченца хвалеха стоките на господарите си от стотиците магазинчета по краищата на форума; бръснари, дърводелци, месари, каменоделци, златари, грънчари, тъкачи, списъкът беше безкраен; цветовете и шумовете се смесваха и зашеметяваха сетивата.
— Това е храмът на Юпитер. Ще се върнем тук и ще принесем жертва, след като се срещнем с вуйчо ти Марий — каза Тубрук.
Той беше водачът на групата и вдигна ръка, за да ги накара да спрат.
— Чакайте. Пътят на този човек ще пресече нашия. Това е висш магистрат и не бива да го спираме.
Другите се стълпиха около него.
— Откъде знаеш какъв е? — попита Марк.
— Виждаш ли мъжа до него? Той е ликтор, специален помощник. Виждаш ли вързопчето на рамото му? Това са пръчки за бой и малка брадвичка за обезглавяване. Ако магистратът, да кажем, беше ритнат от един от нашите коне, би могъл да постанови незабавно смъртно наказание, което да се изпълни на място. Не му трябват нито свидетели, нито закони, които да прилага. Най-добре е изобщо да ги избягваме, ако е възможно.
Безмълвно загледаха мъжа и неговия помощник, докато пресичаха площада, явно без да осъзнават, че са обект на такова внимание.
— Опасно място за невежия — прошепна Кабера.
— От собствен опит знам, че навсякъде е опасно — изсумтя Рений.
След форума навлязоха в по-тесни улици, които не бяха толкова празни като главните. Къщите бяха на по четири-пет етажа и Кабера ги зяпаше смаяно.
— Какъв ли изглед се открива отгоре? Много ли са скъпи жилищата по най-горните етажи?
— Наричат се апартаменти и са най-евтините. На тази височина няма течаща вода и е много пожароопасно. Ако пожарът започне от най-долния етаж, онези на последния рядко се измъкват. Виждаш ли колко са малки прозорците? Това е, за да не влизат вътре слънце и дъжд, но означава и че не можеш да скочиш оттам.
Продължиха покрай големите камъни за стъпване, наредени на равни интервали по улиците. Без тях на префърцунените пешеходци щеше да им се налага да стъпват в хлъзгавата тиня и изпражненията на коне и магарета. Колелата на каруците трябваше да са на точно определено разстояние едно от друго, за да могат да минават по улиците. Кабера кимна и каза:
— Добре планиран град. Не съм виждал друг такъв.
Тубрук се засмя.
— Няма друг такъв. Казват, че Картаген бил подобен по хубост, но ние го унищожихме преди повече от петдесет години, разорахме земята и я посипахме със сол, за да не се въздигне никога повече против нас.
— Говориш, сякаш градът е живо същество — отвърна Кабера.
— А не е ли? Не усещаш ли живота тук? Аз усетих как ме приветства, когато влязох през портите. Това е моят дом — повече от всяка къща.
Гай също усещаше живота около себе си. Макар че не беше живял сред градските стени, това беше неговият дом, както и на Тубрук — а може би и повече, защото той беше благородник, роден като свободен човек и сред най-великите хора на света.
„Моят народ е построил това — помисли той. — Моите предци са докосвали тези камъни и са вървели по тези улици. Баща ми може да е стоял на този ъгъл и майка ми може да си е играла като малка в някоя от градините, които зърнах покрай главната улица“.
Поотпусна юздите и Кабера го погледна и се усмихна, усетил промяната в настроението му.
— Още малко, и ще стигнем — каза Тубрук. — Домът на Марий поне е доста далече от миризмата на тор по улиците. Която никак не ми липсва, уверявам ви.
Отбиха от оживения път и поведоха конете по един стръмен склон и по една по-тиха и чиста улица.
— Тук са къщите на богатите и властниците. Имат имения на село, но и градски къщи, където се отдават на забавления и кроят заговори за повече власт и още повече богатство — продължи Тубрук толкова безстрастно, че Гай нямаше как да не го погледне.