Къщите бяха закрити от очите на хората с железни порти, по-високи от човешки ръст. На всяка порта имаше номер и малка вратичка за пешеходци. Тубрук обясни, че това е по-тясната страна на именията. Постройките се простираха навътре — от частни бани и конюшни до големи дворове, всичко това скрито от очите на вулгарните плебеи.
— В Рим държат много на усамотението — каза Тубрук. — Може би това е част от живота в града. Разбира се, ако ти се наложи да се отбиеш неочаквано в някое селско имение, няма да постъпиш неучтиво, но тук трябва да си уговориш среща и да се представиш, и да чакаш, докато не те приемат. Ето, стигнахме. Ще кажа на вратаря, че сме дошли.
— Аз ще ви оставя — каза Рений. — Трябва да ида в своя дом и да видя дали не е пострадал от размириците.
— Не забравяй вечерния час. Не оставай на улицата, след като слънцето залезе, приятелю. Все още убиват всеки, когото намерят навън след смрачаване.
Рений кимна.
— Ще внимавам.
Гай посегна да хване дясната му ръка.
— Нали не заминаваш? Помислих…
— Трябва да проверя къщата си. Трябва да остана за малко сам и да помисля. Не се чувствам готов да заживея с другите старци, вече не. Ще се върна утре призори, за да те видя и… да, утре призори.
Усмихна се и подкара коня.
Докато Рений се спускаше по хълма, Гай отново забеляза потъмнялата му коса и енергията, която изпълваше тялото му. Обърна се и погледна Кабера, но той само сви рамене.
— Ей, вратарю! — извика Тубрук. — Ела да ни отвориш.
След горещината на римските улици хладните каменни коридори, които водеха навътре към къщата, им донесоха жадувано облекчение. Водеше ги възрастен роб. Спряха пред врата от позлатено дърво, робът я отвори и ги покани да влязат.
— Тук ще намериш всичко необходимо, господарю Гай. Консулът Марий ви кани да се измиете и да се преоблечете след пътуването. Очаква ви да се появите пред него по залез-слънце, след три часа, когато ще вечеряте. Да покажа ли на другарите ти пътя към отделението за прислугата?
— Не. Те ще останат с мене.
— Както желаеш, господарю. Да заведа ли момичето при робините?
Гай кимна и каза:
— Отнеси се добре с нея. Тя е добър приятел на моя дом.
— Разбира се, господарю — отвърна мъжът и махна с ръка на Александрия.
Тя хвърли бърз поглед към Гай; изражението в тъмните й очи беше неразгадаемо.
Без да каже и дума повече, тихият дребен мъж излезе, без да тропа по каменния под със сандалите си. Останали сами, четиримата се спогледаха; всеки извличаше някакъв вид успокоение от компанията на приятелите си.
— Мисля, че ме харесва — засмя се Марк.
Гай го изгледа изненадано и Марк сви рамене.
— Е, има хубави крака. — И пак се засмя и влезе в стаята.
Кабера също влезе в стаята и тихо подсвирна. Таванът беше на четиридесет стъпки над мозаечния под, който бе разделен от месингови дъги. Стените бяха боядисани в тъмночервено и оранжево — цветове, които виждаха доста често след влизането си в града, — но подът привлече вниманието им още преди да погледнат към сводовете на тавана: представляваше поредица от кръгове, обхващащи мраморен водоскок в средата на огромната стая. Във всеки кръг имаше фигури, всяка устремена да хване предната, но замръзнала в усилието си. Във външните кръгове имаше хора от пазарите, които носеха стоките си; след това, когато окото тръгнеше да проследява навътре по кръговете, можеха да се видят различни слоеве от обществото. Виждаха се роби, магистрати, сенатори, легионери, лекари. В един кръг имаше само царе — голи, като се изключеха короните им. Най-вътрешният кръг, образуващ пояс около водоскока, беше изпълнен с фигури на богове — единствените неподвижни. Боговете стояха и гледаха тичащите орди, които подскачаха около тях, но никога нямаше да прескочат от един кръг в друг.
Гай пресече пръстените, отиде до водоскока и пи, като използва чашата, оставена на мраморния перваз. Беше впечатлен от красотата на стаята, но най-важният факт беше, че в това великолепие нямаше нито храна, нито кушетки, а той беше уморен и гладен. Другите тръгнаха след него под арката към следващата стая.
— Тук е по-хубаво — каза весело Марк.
Видяха полирана маса, отрупана с храна: месо, хляб, яйца, зеленчуци и риба. Плодове ги примамваха, струпани в златни купи. Меки кушетки бяха разположени подканващо наоколо, но те видяха и друга врата, водеща нанякъде, и Гай не можа да се стърпи да не надникне.
В средата на третата стая имаше дълбок басейн. Над водата се издигаше подканваща пара, стените бяха обрамчени с дървени пейки, отрупани с дебел слой меки бели постелки. От закачалки висяха меки кърпи и петима роби стояха до ниски масички, готови да направят масаж, ако е необходимо.