— Прекрасно — каза Тубрук. — Вуйчо ти е чудесен домакин, Гай. Аз първо влизам да се къпя, после ще ям.
И още докато говореше, започна да съблича дрехите си. Един от робите се приближи до него и протегна ръка, за да ги поеме. Когато Тубрук се съблече, робът изчезна с тях през една малка врата. След няколко мига друг роб влезе и зае мястото му при масичките.
Тубрук се потопи във водата, задържа дъха си, докато се плъзгаше под повърхността и отпускаше всеки мускул. Когато изплува, Гай и Марк вече се бяха съблекли, бяха хвърлили дрехите си на друг роб и влязоха в противоположния край, като се заливаха от смях. Един роб протегна ръце да вземе дрехите на Кабера. Старият мъж го изгледа намръщено, после въздъхна и започна да съблича робата от костеливото си тяло.
— Все ще измислят нещо ново — измърмори той и се отпусна във водата.
— Раменете, момчета — извика Тубрук на единия от робите. Мъжът кимна, коленичи до басейна и заби пръсти в мускулите на Тубрук, за да премахне напрежението, натрупано още откакто робите бяха нападнали имението. — Чудесно — въздъхна бившият гладиатор, почти унесен в дрямка от приятната топлина.
Марк легна пръв върху гладката повърхност на масичката за масаж, цял димящ в студения въздух. Най-ниският роб откачи някакви месингови инструменти от колана си, заля ги обилно с топъл зехтин и започна да стърже мократа кожа на Марк, все едно белеше риба, премахвайки мръсотията от пътуването и изтривайки удивително количество кир в кърпата, затъкната на колана му. После избърса кожата до сухо, взе още малко зехтин за масаж и започна с широки поглаждащи движения покрай гръбнака.
Марк изпъшка от удоволствие и измърмори:
— Гай, струва ми се, че тук ще ми хареса.
Гай лежеше във водата, оставил ума си да блуждае. Марий може би не искаше двете момчета да му се мотаят в краката. Той нямаше собствени деца, а боговете знаеха, че са настанали трудни времена за републиката. Всички крехки свободи, които бе обичал баща му, бяха заплашени от присъствието на войници на всеки ъгъл. Като консул Марий беше един от двамата мъже с най-голяма власт в града, но легионът на Сула по улиците правеше властта му въображаема — животът му зависеше от капризите на Сула. Но как би могъл Гай да пази интересите на баща си без помощта на вуйчо си? Трябваше да бъде представен на сената, трябваше някой да го подпомага. Не можеше просто така да заеме мястото на баща си — щяха да го изхвърлят и това щеше да е краят на всичко. Със сигурност кръвната връзка с Марий щеше да му донесе известна помощ, но Гай нямаше как да е сигурен. Прочутият военачалник Марий се отбиваше от време на време у сестра си, когато Гай беше малък, но когато болестта й започна да се влошава, посещенията му взеха да стават все по-редки и от последното бяха изминали доста години.
— Гай? — Гласът на Марк наруши мислите му. — Ела да ти направят масаж. Какво пак си се замислил?
Гай се измъкна от водата. Не се притесняваше от голотата си. Никой не се притесняваше.
— Кабера? Тебе изобщо масажирали ли са те? — попита той, докато минаваше покрай стария мъж, чиито очи бяха почнали да се затварят.
— Не. Но все някога ще опитам всичко — отвърна старият лечител.
— Значи си дошъл където трябва — изкикоти се Тубрук.
Чисти и освежени, с нови дрехи и заситили глада си, по залез-слънце четиримата бяха съпроводени до покоите на Марий. Понеже беше робиня, Александрия не можеше да дойде с тях и за момент Гай изпита съжаление. В нейно присъствие не знаеше какво да й каже, но когато я нямаше, мисълта му преливаше от остроумия, които после за нищо на света не можеше да си спомни. Не беше забравил целувката в конюшнята и се запита дали тя мисли за нея също толкова често, колкото и той. Спря обаче да мисли за нея — знаеше че трябва да се съсредоточи за срещата с един римски консул.
Един роб ги спря пред вратата към трапезарията и започна да оправя дрехите им, извади един резбован гребен от слонова кост, за да приглади къдриците на Марк, после оправи наметката на Тубрук. Когато месестите му пръсти приближиха Кабера, ръцете на стария мъж се вдигнаха и ги плеснаха.
— Не ме пипай! — изсъска той ядосано.
Лицето на роба остана безстрастно и той продължи да се занимава с другите. Накрая, доволен, отстъпи, макар че погледна навъсено към Кабера.
— Господарят и господарката са тук. Първо се поклонете на господаря, когато се представяте, и гледайте към пода, докато се кланяте. След това се поклонете на господарката Метела — не толкова дълбоко. Ако вашият роб варварин пожелае, може няколко пъти да си удари главата в пода.