Кабера отвори уста, за да протестира, но робът се обърна и отвори вратата. Гай влезе пръв и видя красив вътрешен двор. Беше правоъгълен и от обикалящата го галерия се влизаше в множество стаи. Колони от бял камък поддържаха сводовете, а стените бяха изрисувани със сцени от римската история: победите на Сципион, завладяването на Гърция.
Марий и жена му Метела се изправиха, за да посрещнат гостите си, и Гай се насили да се усмихне възпитано; изведнъж се почувства много млад и много тромав.
Виждаше как мъжът се вглежда в него и се запита какви ли заключения си вади. Марий беше прочут военачалник, участвал в стотици кампании. Беше облечен в свободно падаща тога, която оставяше оголени дясната му ръка и рамо и се виждаше масивна мускулатура и тъмните гъсти косми по гърдите и подмишниците.
Не носеше никакви украшения, сякаш подобни неща бяха излишни за човек с неговото положение. Стоеше изправен и излъчваше сила и воля. Лицето му беше сурово, кафявите му очи гледаха внимателно изпод надвиснали вежди. Всяка негова черта показваше в кой град се е родил. Беше скръстил ръце зад гърба си и не каза нищо, когато Гай се приближи и се поклони.
Метела беше красавица, но времето и грижите бяха оставили следи от ноктите си по лицето й и линии на някаква безименна тъга бяха стиснали кожата й с бръчките на старица. Изглеждаше напрегната, жилите на врата й се бяха издули. Ръцете й леко трепереха. Носеше проста дреха от червена тъкан, допълнена с обици и гривни от ярко злато.
— Синът на сестра ми е винаги добре дошъл в моя дом — каза Марий високо.
Гай едва не се свлече на пода от облекчение, но успя да се сдържи.
Марк се приближи към тях и също се поклони. Метела го погледна и треперенето на ръцете й се усили. Гай улови тревожния поглед, който той й хвърли, когато тя пристъпи напред.
— Такива хубави момчета — каза тя и им протегна ръце. Озадачени, те ги поеха. — Какво ли сте изстрадали в метежа! Какво ли сте преживели!
Положи ръка на бузата на Марк.
— Тук ще си в безопасност, нали разбираш! Нашият дом е и ваш дом, докогато пожелаете да останете.
Марк вдигна ръка, положи я върху нейната и прошепна:
— Благодаря, господарке.
Чувстваше се по-свободно с тази странна жена, отколкото Гай — на него напрежението й болезнено му напомняше за собствената му майка.
— Може би ще идеш да провериш приготовленията за обяда, скъпа, докато аз поговоря по делови въпроси с момчетата — изгърмя веселият глас на Марий.
Тя кимна и излезе, като погледна още веднъж Марк.
Марий се прокашля и каза:
— Струва ми се, че съпругата ми ви хареса. Боговете не ни благословиха с деца и мисля, че вие ще ни донесете успокоение.
Отправи поглед някъде над тях.
— Тубрук, виждам, че ти все още си грижовният пазител. Чух, че си се сражавал лъвски в защитата на дома на сестра ми.
— Изпълних дълга си, господарю. Но както излезе, не е било достатъчно.
— Синът е жив, майка му също. Бих казал, че това е достатъчно — отвърна Марий.
Отново се обърна към Гай.
— В лицето ти виждам баща ти. Съжалявам, че той ни напусна. Не мога да кажа, че бяхме големи приятели, но се уважавахме, а в това има повече почтеност, отколкото в много приятелства. Не можах да присъствам на погребението му, но той беше в моите мисли и молитви.
Гай усети, че започва да харесва този мъж. „Може би това е неговият талант — предупреди го някакъв вътрешен глас. — Може би затова толкова пъти са го избирали. Той е човек, когото другите следват“.
— Благодаря. Баща ми винаги говореше хубави думи за тебе — отвърна Гай.
Марий се изсмя кратко.
— Съмнявам се. Как е майка ти… все така ли?
— Все така, господарю. Лекарите не дават надежда.
Марий кимна, по лицето му не се четеше нищо.
— Вече трябва да ми казваш „вуйчо“, струва ми се. Да. „Вуйчо“ ми харесва. А ти? Ти кой си?
Очите му се преместиха без предупреждение, този път към Кабера, който му отвърна с безстрашен поглед.
— Той е лечител, мой съветник. Казва се Кабера — отвърна Гай.
— Откъде си, Кабера? Лицето ти не ми прилича на римско.
— Далеч от изток, господарю. Моят дом не е известен в Рим.
— Да видим. Пътувал съм много с легиона си — каза Марий, без да мигне, с неотстъпващ поглед.
Това, изглежда, не обезпокои Кабера.
— Аз съм от едно село в планините, на хиляди мили източно от Египет. Излязох оттам като малко момче и вече съм забравил името му. И аз много пътувах оттогава.