Огненият поглед се отмести; явно Марий загуби интерес. Очите му отново се насочиха към двете момчета.
— Отсега нататък моят дом е и ваш дом. Предполагам, че Тубрук ще се върне в имението, нали?
Гай кимна.
— Добре. Ще се погрижа да те представя в сената, щом уредя някои мои проблеми. Знаеш ли кой е Сула?
Гай болезнено осъзнаваше, че е подложен на оценка.
— Понастоящем той контролира Рим.
Марий се намръщи, но Гай продължи:
— Легионът му патрулира по улиците и това му дава голямо влияние.
— Правилно. Виждам, че вие, макар че живеете на село, не сте далеч от делата на града. Елате и седнете. Пиете ли вино? Не? Значи сега му е времето да се научите.
Настаниха се край отрупаните с храна маси, Марий им се усмихна и махна на един роб да налее вино.
— Баща ти можеше да стане голям пълководец, ако беше поискал — каза той. — Имаше най-проницателния ум, който съм срещал, но реши да не се занимава с големи дела. И не разбираше какво е всъщност властта — че един силен мъж може да е над правилата и законите.
— Той натрупа голямо състояние благодарение на римските закони — отвърна Гай, след като помисли за момент.
— Да. Това беше единствената му грешка. Знаеш ли колко пъти съм избиран за консул?
— Три — каза Марк.
— Но законът позволява да те изберат само веднъж. А мене ще ме избират отново и отново, докато не се уморя от играта. Аз съм опасен човек и е лошо да ми се противоречи, както виждаш. Работата се свежда тъкмо до това, въпреки че всички закони и правила са толкова скъпи на старците в сената. Моят легион е верен на мене и само на мене. Аз премахнах изискването за имотен ценз, така че много хора в легиона дължат съществуванието си на мене. Наистина някои са от утайката на Рим, но са лоялни и надеждни въпреки произхода си. Пет хиляди мъже ще разрушат града, ако аз падна убит, затова вървят по улиците в безопасност. Те знаят какво ще стане, ако аз умра, нали разбираш? Ако не могат да ме убият, трябва да се съобразяват с мене. С изключение на това, че в крайна сметка Сула се намеси в играта със собствения си легион, верен само на него. Не мога да го убия и той не може да ме убие, затова се лаем един друг в сената и всеки чака другият да прояви слабост. В момента той има предимство. Хората му са по улиците, както казах, докато моите лагеруват извън стените. Задънена улица. Играеш ли на латрункули? Имам дъска.
Последният въпрос беше отправен към Гай, който премига и поклати отрицателно глава.
— Ще те науча. Сула е майстор, аз също. Това е хубава игра за пълководци. Идеята е да се убие неприятелският цар или да се обезсили, така че да остане безпомощен и да се предаде.
Един войник в пълна униформа влезе и отдаде чест с изпъната напред дясна ръка.
— Пълководецо, хората, които повика, пристигнаха. Влязоха в града от различни посоки и се събраха тук.
— Прекрасно! Нали виждаш, Гай. Направихме още един ход в играта. Петдесет от моите хора са тук в дома ми. Ако Сула няма шпиони на всяка порта, няма да узнае, че са влезли в града. А отгатне ли намеренията ми, на разсъмване ще видим цяла центурия от неговия легион пред дома ми… но животът е хазарт, нали?
Последните думи бяха отправени към войника.
— Тръгваме призори. Нека робите ми да се погрижат за хората. Аз идвам след малко.
Войникът отново отдаде чест и излезе.
— Какво ще правиш? — попита Марк; усещаше се съвсем не на място.
Марий стана и разкърши рамене. Извика един роб и му нареди да приготви бронята му за разсъмване. После попита момчетата:
— Виждали ли сте триумф?
— Не. Струва ми се, че не е имало триумф от години — отвърна Гай.
— Това е правото на всеки пълководец, който е завзел нови земи: да прекара в тържествен марш легиона си по улиците на любимата си столица, да получи любовта на тълпата и благодарността на сената. Аз завладях огромни плодородни земеделски земи в Северна Африка, както Сципион преди мене. Но Сула ми отказа триумф — сега той държи сената в юмрука си. Казва, че градът бил преживял тежки размирици, но не това е причината. Каква е причината според теб?
— Не иска твоите хора да влязат в града под какъвто и да било предлог — бързо отвърна Гай.
— Добре. А какво трябва да направя?
— Да ги вкараш… на всяка цена? — предположи Гай.
Марий замръзна.
— Не. Това е любимият ми град. Никога враждебна сила не е влизала през портите му. Аз няма да съм първият. Това е сляпа сила, която винаги е несигурна. Не, аз ще отида да ги помоля. След шест часа ще се съмне. Предлагам да поспите малко, младежи. Кажете на някой роб да ви събуди. Лека нощ.