Беше Марк. Изглеждаше също така учуден, че ги вижда.
— Как влезе тук? — попита Карола.
Марк премига.
— Разхождах се… не исках да будя никого.
Гай погледна Александрия и усети как гърдите му се стягат от ревност. Тя изглеждаше ядосана, но блясъкът в очите й само я правеше още по-красива, както беше в нощната си дреха, приготвяща се за сън. Гласът й прозвуча рязко.
— Както виждате и двамата, аз съм добре, няма ми нищо. Робите трябва да стават преди зазоряване, затова бих искала да поспя, освен ако не сте решили да доведете и Кабера и Тубрук.
Марк и Гай я изгледаха изненадано. Тя наистина беше сърдита.
— Не искате ли? Тогава лека нощ.
Тя кимна, стиснала устни, и затвори вратата. Карола беше зяпнала учудено. Не беше сигурна как да започне с извиненията.
— Какво правиш тук, Марк? — попита Гай тихо.
— Същото, каквото и ти. Помислих, че може би е самотна. Не знаех, че ще го направиш на въпрос.
Вратите по коридора се заотваряха и един тих женски глас попита:
— Всичко наред ли е, Карола?
— Да, скъпа, благодаря — изпуфтя Карола. — Вижте, тя си легна. Предлагам и вие двамата да последвате примера й, преди цялата къща да се е събудила и да дойде да види какво става.
Двамата кимнаха намръщено и тръгнаха обратно по коридора. Карола закри уста с ръка, за да не се разсмее на глас, преди да са се отдалечили достатъчно.
Но все пак не успя.
Два часа преди разсъмване домът на Марий изведнъж се оживи. Печките в кухнята бяха запалени, прозорците бяха отворени, в свещниците по стените бяха сложени факли, за да има светлина преди изгрева на слънцето. Робите се засуетиха — носеха подноси с храна и кърпи за войниците. След това тишината на ранните часове беше нарушена от груб смях и викове. Гай и Марк се събудиха при първите звуци, Тубрук скочи веднага след тях. Кабера обаче отказа да стане.
— Защо да ставам? Като стане време, обличам се и тръгвам към портата! Още два часа сън до зазоряване ще ми дойдат добре.
— Може да се измиеш и да закусиш — каза Марк.
— Измих се снощи, а преди обяд не ям много. Остави ме на мира.
Марк го остави и се присъедини към другите; хапнаха хляб и мед, измиха се и пийнаха горещо вино с подправки, което напълни стомасите им с топлина. Не бяха говорили за събитията от предната вечер и и двамата усещаха леко напрежение помежду си; от време на време настъпваха паузи, които иначе биха запълвали с незначителни приказки.
Накрая Гай си пое дълбоко дъх и каза високо:
— Ако тя те харесва, няма да се меся.
— Много почтено от твоя страна — отвърна Марк с усмивка. Пресуши чашата с горещо вино и излезе от стаята, като приглаждаше косата си с ръка.
Тубрук хвърли поглед към физиономията на Гай, изсмя се късо и също излезе.
Освежен и отпочинал, Марий излезе в градината — тракаше по камъните с подкованите си с желязо сандали. Изглеждаше още по-едър с бронята си — човек, когото никой не може да спре. Марк се усети, че го наблюдава, за да намери някой признак за слабост, както се беше научил да наблюдава всички. Да не би да щади например раненото си някога рамо или едното коляно, което е по-слабо? Нищо такова. Този мъж никога не се бе доближавал много до смъртта, никога не бе познавал отчаяние. Но нямаше деца, това беше единствената му слабост. Марк се запита дали причината е у Марий, или у жена му. Знаеше, че боговете са капризни, но що за зла шега беше да дадеш толкова много на един мъж, а да не му дадеш деца, на които да го остави.
Марий носеше бронзов нагръдник, дълго червено наметало се спускаше от раменете му. Обикновен легионерски меч беше препасан на колана му — но дръжката беше сребърна, което го отличаваше от оръжията на войниците. Загорелите му крака бяха голи под късата кожена туника. Движеше се с лекота, необичайна за мъж на неговата възраст, очите му блестяха.
— Хубаво е, че ви виждам вече станали. Нали ще марширувате с моите войници?
Гласът му беше дълбок и спокоен, без следа от вълнение.
Гай се усмихна: зарадва се, че няма да му се наложи да моли.
— Ние всички, с твое позволение… вуйчо.
Когато чу думата „вуйчо“, Марий кимна.
— Разбира се, но се пазете. Това наше начинание е опасно, независимо как ще завърши. Помнете едно — вие не познавате града и ако се разделим, тази къща вече може да не е надеждна за вас. В такъв случай потърсете Валцин в обществените бани. Те ще са затворени до пладне, но ще ви пуснат да влезете, ако кажете името ми. Разбрахме ли се?