Марк, Гай и Тубрук се спогледаха, озадачени от бързината, с която се развиваха събитията. После тръгнаха след Марий, който излезе в двора, където го чакаха хората му.
Кабера се присъедини към тях в последния момент. Очите му бяха внимателни, както винаги, но по бузите и брадичката му се виждаше бяла четина. Марк му се усмихна, но той му отговори с намусена физиономия. Стояха близо до задната част на групата войници и Гай започна да оглежда хората около себе си. Всички бяха със загоряла кожа и тъмни коси, носеха правоъгълни щитове, прикрепени към лявата ръка и с простия герб на дома на Марий — три кръстосани стрели. В този момент Гай разбра какво му беше обяснил Марий. Това бяха римски войници, които щяха да се бият в защита на своя град, но бяха верни на герба, който носеха.
Всички мълчаха и чакаха отварянето на голямата порта. Метела се появи от сенките и целуна Марий. Той също я целуна — дълго — и я тупна по задника. Хората му ги гледаха безстрастно, без да споделят веселото му настроение. После тя се обърна и целуна Гай и Марк. В очите й блестяха сълзи.
— Върнете се живи и здрави. Ще чакам всички ви.
Гай потърси с поглед Александрия. Имаше неясното усещане, че би могъл да й каже за благородното си решение да се оттегли в полза на Марк. Надяваше се, че тя ще се развълнува от неговата жертва и няма да обърне внимание на Марк. За съжаление, не можа да я види, а после вратите се отвориха и вече нямаше време.
Гай и Марк тръгнаха с Тубрук и Кабера след войниците на Марий, които потеглиха с маршова стъпка, трополейки по утринните улици на Рим.
Глава 13
Призори улиците на Рим обикновено бяха празни — повечето хора се събуждаха в късните сутрешни часове и продължаваха работа чак до полунощ. Но с наложения вечерен час ритъмът на деня се беше променил и когато Марий и хората му излязоха на улицата, магазините тъкмо отваряха.
Марий водеше войниците с уверена стъпка. Предупредителни викове караха случайните минувачи да се скриват, както видя Гай, явно от страх пред въоръжените мъже. След неотдавнашните размирици никой нямаше настроение да стои и да зяпа процесията, която слизаше по хълма към градския форум, където се издигаше зданието на сената.
Гай усещаше погледите на гражданите върху себе си и чуваше сърдито мърморене. Не било редно войниците да са на улицата. Зората беше влажна и студена и той потреперваше. Марк също изглеждаше мрачен и когато очите им се срещнаха, му кимна; беше сложил ръка на дръжката на меча си. Колкото по-силно трополяха сандалите на войниците, толкова повече нарастваше напрежението. Досега Гай не беше осъзнавал какъв шум могат да вдигат петдесетима войници, но чаткането на подкованите с желязо сандали отекваше силно в тесните улици. Отваряха се прозорци, хора викаха сърдито — но те продължаваха напред.
— Сула ще ви извади очите! — изрева един мъж, преди да затръшне вратата си.
Хората на Марий не обръщаха внимание на заплахите и на навалицата, събираща се зад тях, привлечена от вълнението и опасността и превръщаща се в заплашителна тълпа.
Далеч напред един легионер, носещ герба на Сула на щита си, се обърна, чул шума, и замръзна. Те вървяха към него и Гай усещаше внезапното вълнение, когато всички очи се втренчиха в самотно стоящия мъж. Той избра сигурността пред храбростта и изчезна зад ъгъла. Един от войниците близо до Марий понечи да го последва, но той сложи ръка на гърдите му и го спря.
— Остави го. Той ще им каже, че идвам.
Гласът му се разнесе назад по редиците и Гай се учуди на спокойствието му. Повече никой не проговори — продължиха напред в стегната строева крачка.
Кабера хвърли поглед назад и пребледня, като видя улиците да се изпълват с навалица, която ги следваше по петите. Нямаше къде да отстъпят: тълпата вървеше подире им с блеснали от възбуда очи и смели подвиквания. Кабера извади изпод робата си малък син камък, окачен на връв, целуна го и измърмори кратка молитва. Тубрук го погледна, сложи ръка на рамото му и го стисна.
Когато стигнаха обширното пространство на форума, тълпата се разля и по успоредните улици. Гай усещаше нервността на мъжете, зад които вървеше, и виждаше как мускулите им се напрягат, докато охлабват мечовете в ножниците. Преглътна и усети, че гърлото му е пресъхнало. Сърцето му биеше бързо, главата му беше замаяна.
Сякаш за да се подиграе с тях, слънцето избра момента, когато излязоха на форума, за да пробие утринните мъгли, и освети статуите и храмовете в златисто сияние. На стъпалата на сената пред тях облечени в бяло фигури излязоха от тъмнината и ги зачакаха. Гай облиза внезапно пресъхналите си устни. Четирима легионери на Сула стояха на стъпалата и стискаха дръжките на мечовете си. Другите сигурно щяха да дойдат всеки момент.