Марий наведе глава.
— Благодаря ти, Сула, че беше толкова мъдър.
Обърна гръб на сенаторите, даде команда „кръгом“ и мина през редиците, за да застане отново най-отпред. Тълпата се беше дръпнала назад, но по всички лица се четеше гняв.
— Напред! — чу се гръмка команда и отново с дрънчене на желязо върху камък полуцентурията последва командира си и тръгна да излиза от площада.
Гай разтърси учудено глава и погледна към Тубрук и Марк, но не каза нищо. С крайчеца на окото си видя как една центурия от хора на Сула влиза в площада от една странична улица, с оголени мечове в ръце. Напрегна се и щеше да извика предупредително, но улови отрицателното поклащане на главата на Тубрук.
Зад тях Сула беше вдигнал ръка, за да спре хората си, и те стояха напрегнати и гледаха сърдито как Марий се отдалечава. Когато Гай стигна в края на форума, видя Сула да прави кръг с дясната си ръка във въздуха.
Марий вървеше най-отпред, но гласът му се чуваше и до последните редици.
— Вървете в плътен строй по улиците. Още не е свършило.
Войниците се събраха в сбити редици. Марий погледна през рамо.
— Внимавайте за страничните улици. Ако може, Сула няма да ни пусне да минем. Бъдете нащрек, мечовете ви да са готови.
Гай се чувстваше замаян, отнесен от събитията, над които нямаше контрол. Това ли беше безопасността под сянката на вуйчо му? Вървеше напред заедно с другите, охраняван от легионерите.
Отзад се разнесе кратък лаещ вик и Гай се обърна, като едва не се сблъска с войника зад себе си. Един от мъжете лежеше на паважа сред уличната мръсотия. Локва кръв се разтичаше около него и Гай видя как трима мъже го мушкат и кълцат неистово.
— Не гледай — предупреди го Тубрук, хвана го за рамото и го обърна напред.
— Но войникът… Не трябва ли да спрем? — извика Гай смаяно.
— Ако спрем, всички ще умрем. Сула е пуснал кучетата си.
Гай погледна в страничната улица, покрай която минаваха, и видя мъже с извадени ками да тичат към тях. Стори му се, че са легионери, но без униформа. Извади меча си почти едновременно с другите. Сърцето му заби бясно и той усети как по челото му избива пот.
— Спокойно! Няма да спираме за нищо — извика Марий; виждаше се, че мускулите на врата и гърба му са стегнати от напрежение.
Мъжете с камите отново атакуваха задната редица; един от тях падна с меч, забит в ребрата, преди другите да повалят убилия го легионер. Той извика ужасено, когато изтръгнаха меча от ръката му, после викът рязко секна.
Вървяха напред. Гай чуваше триумфални викове зад гърба си. Обърна се за миг и му се прииска да не го беше направил, защото видя как нападателите вдигнаха една окървавена глава и нададоха зверски вой. Мъжете около него заругаха яростно. Един внезапно спря и вдигна меча си.
— Хайде, Вег, още малко и ще стигнем — подкани го друг, но той отърси ръцете на другарите от раменете си и плю на земята.
— Беше ми приятел — измърмори войникът, откъсна се от групата и хукна назад.
Гай се опита да види какво става. Чу как преследвачите им изкрещяха, когато го видяха да идва, но тогава като че ли изневиделица от страничните улички наизлязоха още нападатели и войникът на Марий падна разкъсан, без да се чуе и звук.
— Вървете — извика Марий и Гай чу гнева в гласа му, първия признак на чувство, който виждаше у този мъж. — Вървете — повтори той.
Марк взе кама от мъжа отдясно и се върна назад. Беше в последната редица от трима души, когато минаха тъмното устие на една уличка — и тогава четирима нападатели скочиха отгоре им. Марк се сниши, пое тежестта на един от тях и двамата паднаха в жестока прегръдка. Марк прекара ножа си през гърлото на непознатия и премига, когато кръвта го изпръска. Използва тялото, за да блокира друг удар, и после го метна към останалите нападатели. Докато то тупваше на земята, мъжете паднаха под бързите пробождания на тримата легионери, които след това се върнаха в редиците без нито дума. Един от тях потупа Марк по рамото и Марк му отвърна с широка усмивка. Промъкна се неусетно през редиците и настигна Гай. Беше леко задъхан.
А после портите се отвориха пред тях и всички се озоваха в безопасност, все така в плътен строй, докато и последният не влезе в двора.
Когато портите се затвориха, Гай се обърна да погледне хълма, по чийто склон бяха вървели заедно. Беше пуст, нито едно лице не се показваше. Рим изглеждаше също така тих и дисциплиниран, както винаги.
Глава 14
Марий почти грееше от удоволствие и жизненост. Вървеше сред хората си, тупаше ги по раменете и се смееше. Те се усмихваха неловко, като ученици, похвалени от учителя си.