Изгледа поред Марк, Тубрук и Кабера.
— Напийте се, ако искате, намерете си жена, ако още има незаети. Днес няма да работим и докато не се стъмни, никой няма да си тръгне, след тези неприятности, които имахме. Утре ще започнем да планираме как да докараме пет хиляди мъже от петдесет левги разстояние и как да изминат безопасно целия път до Рим. Да сте чували нещо за обоз?
Марк и Гай поклатиха глава.
— Ще научите. Най-добрата армия на света е загубена без храна и вода, момчета. Това трябва да се знае. Всичко друго си идва на мястото само. Моят дом е и ваш дом, помнете. Сега ще ида да се напия.
Взе три неразпечатани кани с вино от стоящите в градината роби и се отдалечи — по вида му си личеше, че има важна работа.
Тубрук го загледа с крива усмивка как излиза от двора.
— Казват, че веднъж в Северна Африка в навечерието на една битка с диво племе Марий влязъл в неприятелския лагер, във всяка ръка с по една кана вино. Не забравяйте, това е бил лагер на седем хиляди от най-жестоките бойци, които е срещал легионът. Пил цяла нощ с вожда на племето, въпреки че никой не разбирал езика на другия. Вдигали наздравици за живота, за бъдещето и за смелостта. На сутринта се прибрал при своите.
— И какво станало след това? — попита Марк.
— Изтребили племето до последния човек. Вие какво очаквахте? — изсмя се Тубрук.
— Защо вождът не го е убил? — продължи Марк.
— Сигурно го е харесал. Повечето хора го харесват.
Метела влезе в двора и протегна с усмивка ръце към Гай и Марк.
— Радвам се, че се върнахте живи и здрави. Искам и двамата да знаете, че този дом е за вас място на спокойствие и сигурно убежище.
Тя погледна Марк в очите и той спокойно отвърна на погледа й.
— Вярно ли е, че си израснал без майка?
Марк леко се изчерви — питаше се какво ли й е разказал Марий. Кимна и Метела въздъхна.
— Горкото момче. Ако знаех, щях да заповядам да те доведат по-рано при мене.
Марк се питаше дали тя знае какво ще правят легионерите с нейните робини. Тази жена като че ли не се вместваше в грубия свят на Марий и неговия легион. Запита се каква ли е била собствената му майка и за първи път му хрумна, че иска да я намери. Марий сигурно знаеше коя е и къде е, но това не беше въпрос, който би искал да му зададе. Може би Тубрук щеше да му каже, преди да се върне в имението.
Метела пусна ръката му и посегна да погали бузата му.
— Изстрадал си много, но сега всичко е свършило.
Той лекичко докосна ръката й и двамата сякаш постигнаха някакво интимно разбиране. Изведнъж очите й блеснаха и тя се обърна и се отдалечи.
Марк погледна Гай и сви рамене.
— Тя те хареса — каза Тубрук, загледан след отдалечаващата се жена.
— Малко съм голям, за да ми трябва майка — измърмори Марк.
— Възможно е. Но тя не е толкова стара, че да няма нужда от син.
По пладне пред портите на дома се чу шум. Някои легионери наскачаха с извадени мечове — възможно беше това да е отмъщение заради събитията на форума. Гай и Марк скочиха заедно с останалите и зяпнаха.
Видяха Рений — ревеше с цяло гърло някаква пиянска песен. Държеше се за резето на портата, туниката му беше цялата в петна от вино и следи от повръщано. Един страж пристъпи напред и заговори с него. Гай и Марк бързо хукнаха нататък, последвани от Тубрук.
Изведнъж Рений хвана косата на мъжа, дръпна силно главата му и тя се удари в метала. Изпаднал в безсъзнание, войникът се строполи, другарите му се развикаха гневно.
— Вмъкнете го вътре и го убийте! — изрева един войник. Но друг каза, че това може да е клопка на Сула, за да ги накара да отворят портите.
Това ги поотрезви. Гай и Марк вече се бяха приближили към вратите.
— Можем ли да помогнем с нещо? — попита Марк и вдигна вежди в учтив въпрос.
Рений замърмори сърдито:
— Ще те пробода с меча си, курвенско изчадие.
Марк се разкикоти.
— Отвори вратите — извика Гай на другия войник. — Това е Рений, той е с мене.
Войникът не му обърна внимание, все едно че не беше казал нищо — даваше ясно да се разбере, че Гай не може да дава заповеди в този дом. Когато Гай пристъпи към вратата, легионерът направи крачка, сякаш да му препречи пътя, и поклати глава.
Марк се примъкна към портата и тихо каза нещо на стража. Мъжът понечи да му отговори — и изведнъж Марк го блъсна и го повали в прахоляка. После, без да обръща внимание на ръмженето му, вдигна тежката греда, залостваща портата, и я отвори.
Рений пльосна по очи в двора; здравата му ръка се тресеше в нервни тикове. Марк се изхили и се зае да затваря портата — и изведнъж чу гладкия съсък на нож, излизащ от ножницата. Извърна се тъкмо навреме, за да блокира удара на вбесения страж с дясната си ръка, и същевременно го цапна с лявата през устата и отново го повали. А след това затвори портата.