Двама мъже се втурнаха да го сграбчат, но един глас извика:
— Стойте!
Всички замръзнаха. Марий влезе в двора. Нищо във фигурата му не издаваше, че през последните два часа прилежно се е наливал с най-хубавото си вино. Когато се приближи, двамата войници впиха погледи в Марк, който ги погледна спокойно.
— Богове! Какво става в моя дом?
Марий се приближи и сложи тежката си ръка на рамото на единия от войниците, които се бяха изправили срещу Марк.
— Рений е тук — каза Гай. — Дойде с нас от имението.
Марий погледна проснатата фигура, мирно заспала на камъните.
— Никога не се напиваше, когато беше гладиатор. Разбирам защо сега се е напил така лесно. Какво ти е?
Последният въпрос беше отправен към стража, който отново беше заел мястото си. Устата и носът му бяха окървавени, а очите му блестяха негодуващо, но той не се реши да се оплаче на Марий.
— Блъснах се във вратата, докато отварях — бавно каза войникът.
— Ужасна небрежност, Фулвий. Трябваше да позволиш на племенника ми да ти помогне.
Посланието беше ясно. Мъжът кимна и изтри кръвта с опакото на ръката си.
— Радвам се, че изяснихме нещата. Сега вие двамата — той посочи с пръст Гай и Марк — елате с мене в кабинета ми. Трябва да обсъдим някои неща.
Изчака Гай и Марк да тръгнат пред него и тръгна след тях, като подвикна през рамо:
— Занесете стареца някъде да се наспи и дръжте проклетата порта затворена.
Марк улови погледите на близките легионери и усети, че всички се хилят — дали от злоба, или искрено развеселени, не можеше да се разбере.
Марий отвори вратата на кабинета си и пусна двамата да влязат. Стените бяха отрупани с карти на Африка и на владенията на Рим. Затвори тихо вратата и се обърна към тях. Очите му бяха студени и Гай усети моментен пристъп на страх, когато Марий впери тъмния си поглед в него.
— Какви глупости правите? — изсъска Марий през зъби.
Гай отвори уста да каже, че е искал да пусне Рений, но премисли.
— Съжалявам. Трябваше да те изчакам.
Марий стовари тежкия си юмрук върху масата.
— Предполагам ви е ясно, че ако Сула беше изпратил двадесет мъже на улицата да чакат такава възможност, сега щяхме да сме мъртви.
Гай се изчерви силно.
Марий се извърна рязко към Марк.
— А ти? Защо нападна Фулвий?
— Гай заповяда да се отворят вратите. Войникът не му обърна внимание. Аз го накарах да го послуша.
Гледаше Марий право в очите, без да трепне. Марий вдигна вежди невярващо.
— И очакваш, че той — ветеран от тридесет сражения — ще се подчинява на заповедите на едно голобрадо четиринадесетгодишно момче?
— Аз… не помислих за това.
Марк за първи път изглеждаше несигурен в себе си и Марий отново се обърна към Гай.
— Ако застана зад вас сега, ще изгубя уважението на хората си. Всички знаят, че сте направили грешка, и чакат да видят как ще постъпя.
Сърцето на Гай падна в петите.
— Има начин да излезем от всичко това, но ще ви струва скъпо, и на двама ви. Фулвий е шампион по бокс на своята центурия. Лицето му днес претърпя сериозни поражения от теб, Марк. Смея да допусна, че ще участва на драго сърце в приятелски двубой, просто за да се прочисти атмосферата. Иначе може да ти забие някой нож, когато не съм наблизо, за да се намеся.
— Той ще ме убие — тихо каза Марк.
— Не и в приятелски двубой. Няма да използваме железните ръкавици, заради малката ти възраст, само ръкавици от козя кожа, за да си пазиш ръцете. Ти изобщо тренирал ли си?
Момчетата измърмориха, че са се обучавали — не споменаха, че ги е обучавал Рений.
Марий се обърна към Гай.
— Разбира се, независимо дали ще спечели, или ще загуби, ако приятелят ти покаже смелост, хората ще го обикнат, а пък аз не мога да допусна племенникът ми да остава в неговата сянка, нали разбираш?
Гай кимна. Усещаше какво ще последва.
— Ти ще излезеш срещу някой друг. Всички са шампиони по нещо, затова ги избрах да ме придружават, когато тръгнах към сената. Двамата ще изядете сериозен пердах, но ако се държите добре, инцидентът ще бъде забравен и дори може да си спечелите известни позиции и уважение пред хората ми. Повечето от тях са утайката на обществото; не се страхуват от нищо и уважават само силата. Разбира се, мога просто да им заповядам да се върнат към задълженията си и да не правят нищо, а вие да се криете в сянката на моя авторитет, но това няма да свърши работа.