Лицата им помръкнаха и Марий внезапно изсумтя.
— Усмихнете се, момчета. И това го можете. Няма друг начин да излезем от тая работа, затова защо да не плюем в окото на стария Юпитер, а?
Те се спогледаха и се ухилиха.
Марий отново се засмя.
— Ще се справите. Два часа. Ще кажа на войниците и ще обявя противниците. Това ще даде на Рений време да се посъвземе. Струва ми се, че би искал да ви види как се биете. Кълна се във всички богове, и аз искам да го видя! Сега сте свободни!
Гай и Марк се върнаха в стаите си. Първоначалното им въодушевление беше спаднало, стомасите ги свиваха от мисълта какво ги очаква след малко.
— Ей! Разбираш ли, че повалих по гръб един шампион на центурия? Така че ще се опитам да спечеля и тази битка. Ако мога да го ударя, значи мога и да го поваля. Един добър удар — и край.
— Този път обаче той ще го очаква — отвърна Гай. — На мен сигурно ще ми се падне оная огромна маймуна, дето Марий я влачеше за врата: вуйчо ми май си пада по такъв род шеги.
— Едрите мъже са бавни. Ти си бърз в краката, но трябва да се държиш далеч от него. Всички тези войници са трудно подвижни, но пък удрят по-силно от нас. Не преставай да му се изплъзваш и да го изтощаваш.
— Ще ни убият — отвърна Гай.
— Вероятно.
Тубрук прие новината спокойно.
— Очаквах нещо подобно. Марий обича състезанията и винаги урежда борби между собствените си хора и тези от другите легиони. Това му е присъщо — малко веселие, малко кръв и всичко се забравя. Добре е, че не сте изпили повече от една-две чаши. Елате. Два часа е много време, ще се разгреете и ще се подготвите. По-добре потренирайте един срещу друг. Накарайте някой роб да ви покаже къде са стаите за упражнения, а аз ще дойда, когато ви намеря ръкавици. И още нещо — не разочаровайте Марий. Особено ти, Гай. Ти си му роднина, трябва да се покажеш в добра светлина.
— Знам — отвърна унило Гай.
— Тръгвайте. Аз ще накарам робите да залеят Рений със студена вода — отдалече, разбира се, за да не се разбеснее пак.
— Какво е станало с него? Защо се е напил толкова рано? — попита Гай.
— Не знам. Дайте да се оправяме с нещата едно по едно. Ще имате възможност да поговорите с Рений тази вечер. Сега вървете!
Докато останалият Рим спеше през горещите следобедни часове, войниците от легиона на Първородните се събраха в най-голямата зала за упражнения и застанали покрай стените, се смееха, приказваха, пиеха студена бира и плодови сокове. След схватките Марий им беше обещал угощение с десет ястия и добро вино, затова настроението беше весело. Тубрук стоеше при Марк и Гай и масажираше последователно раменете им. Кабера седеше на една табуретка с неразгадаема физиономия.
— И двамата са десняци — каза тихо Тубрук. — Фулвий го познаваш; другият, Децид, е шампион по хвърляне на копие. Много е як, макар че не изглежда бърз. Дръжте се далече от тях, нека те да ви нападат.
Марк и Гай кимнаха. И двамата бяха пребледнели.
— Помнете, трябва да се задържите на крака достатъчно дълго, за да покажете, че имате здрави нерви. Ако паднете, веднага се изправяйте. Ще спра боя, ако сте загазили наистина, но на Марий това няма да му хареса, така че трябва да внимавате.
Той ги потупа по раменете.
— И двамата притежавате умения и смелост. Рений ви наблюдава. Не ни разочаровайте.
Двете момчета погледнаха към мястото, където седеше Рений, с вързана към пояса лява ръка. Косата му беше още влажна, в очите му се четеше убийствено изражение.
Щом Марий влезе, се разнесоха приветствени възгласи. Той вдигна ръце, за да прикани към тишина, и каза високо:
— Очаквам всеки да даде най-доброто от себе си, но знайте, че залагам на племенника си и неговия приятел. Два залога, всеки от по двадесет и пет ауреуса. Някой ще заложи ли срещу мене?
Тишината се задържа за момент. Петдесет ауреуса бяха голям залог като за частни състезания, но кой би могъл да устои? Мъжете изпразниха кесиите си, някои изтичаха до стаите си, за да донесат още пари. След малко парите бяха събрани и Марий прибави собствената си кесия, така че сто златни монети легнаха в огромната му шепа — достатъчни, за да купят малко имение или боен кон плюс пълно въоръжение и броня.
— Ще пазиш ли парите, Рений? — попита Марий.
— На драго сърце — отговори той тържествено.
Като че ли беше напълно изтрезнял, но Гай забеляза, че не се опита да стане и изчака да му донесат парите.
Фулвий и Децид влязоха в залата, посрещнати от одобрителните възгласи на войниците. Нямаше съмнение кого подкрепят.