Двамата легионери бяха облечени в прилепнали дрехи, препасващи слабините и горната част на бедрата им, привързани от широк колан. Децид имаше фигура, каквато можеше да се види само у мраморните статуи на форума. Гай го загледа внимателно, но не откри явни слабости. Фулвий не помаха на тълпата. Носът му беше превързан с лента, вързана отзад на главата, устните му бяха подути, лицето му беше сърдито.
Гай смушка Марк.
— Ти май си му счупил носа. Той явно ще очаква пак да го удариш там, нали разбираш. Изчакай удобна възможност.
Марк кимна. Съсредоточен също като Гай, той изучаваше противника си.
Марий отново вдигна ръце, за да накара оживилите се войници да млъкнат.
— Марк и Фулвий ще се бият първи. Няма ограничения за времето, но рундът свършва, когато един от двамата докосне земята с едно коляно или и с двете. Ако някой не може да стане, борбата е свършена и ще започне другата. Застанете на местата си.
Фулвий и Марк застанаха от двете страни на пълководеца.
— Когато чуете рога, започвате. Късмет.
Марий тръгна спокойно към страничната линия, застана при войниците и даде знак на един мъж да надуе рога, който обикновено се използваше в бой. Войниците си зашъткаха, възцари се тишина и рогът изсвири.
Марк разтърси рамене, бавно се огледа на двете страни и пристъпи напред. Държеше ръцете си високо, както го беше учил Рений. Фулвий беше отпуснал юмруци, ръцете му бяха само леко присвити. Залюля се, когато Марк го нападна с лявата ръка, и ударите заваляха. Един юмрук удари Марк в гърдите, точно в областта на сърцето. Той изпъшка от болка и отстъпи, после стисна зъби и нападна. Заби един бърз удар, последван веднага от къс прав, но Фулвий се отмести само на една стъпка и нанесе удар като чук на същото място с облечената си в ръкавица дясна ръка. Марк усети как въздухът излиза от дробовете му.
Войниците започнаха да викат; само Гай, Тубрук и Кабера насърчаваха по-младия боец. Фулвий се усмихваше и Марк започна да мисли. Мъжът беше бърз и труден за улучване. За момента Марк поемаше цялата тежест на схватката, но не печелеше нищо. Изръмжа от ярост и скочи напред с присвита дясна ръка. Видя Фулвий да вкопава крака в земята и изведнъж се дръпна внезапно, като остави удара, който трябваше да го повали, да мине покрай брадичката му. Марк удари бързо и силно носа на Фулвий и с наслада чу хрущенето. В тази секунда един страничен удар го улучи над слепоочието и той тупна тежко на дървения под, замаян и останал без въздух.
Изпъшка, надигна се на едно коляно и вдигна очи към Фулвий, който стоеше на няколко крачки от него. Кръв течеше отново от носа му и на лицето му се бе изписало убийствено изражение.
Щом се изправи, Марк беше посрещнат от дъжд от удари. Опита се да се пази и отби най-силните, но Фулвий непрекъснато го атакуваше, удряше го с юмруци в корема и бъбреците, кълцаше го на парченца и когато болката го караше да се превие, му нанасяше бързи удари в главата и го отпращаше назад. Марк отново падна. Дишаше тежко. В устата си усещаше вкус на кръв, лявото му око се беше подуло и затворило.
Марк стана и отстъпи с три бързи крачки, за да има време да се съвземе. Фулвий го атакува, без да престава да движи главата и тялото си насам-натам — търсеше най-доброто място, където да нанесе удар. Приличаше на змия, готова да нападне, и Марк разбра, че следващия път, когато го удари, той най-вероятно няма да успее да се изправи. Гняв нахлу в него и той се сниши и избегна първия удар, благодарение на рефлексите си, като го парира с ръка. Усети ръката на Фулвий да се плъзва под пръстите му и изведнъж хвана китката му. Десният му юмрук се заби в корема на мъжа с всичка сила. Противникът му изпъшка.
Без да пуска ръката му, Марк се опита да повтори удара, но Фулвий изнесе лявата си ръка напред и заби юмрук в носа му. Причерня му пред очите и той падна на твърдите дъски. Краката му сякаш бяха загубили всякаква сила; можа само да се изправи на лакти и колене и запълзя като животно.
Фулвий размаха ръкавица, за да го накара да се изправи — все още не беше удовлетворен. Марк погледна пода и се запита дали ще може. Кръв капеше от устните му и той я гледаше как образува малка локвичка.
„Добре — помисли той, — последен опит“.
Този път Фулвий не го притискаше много. Само му се хилеше и го подканваше с ръце да се приближи. Марк стисна зъби. Щеше да го просне по гръб още веднъж, дори това да го убиеше. Представи си, че Фулвий държи и в двете си ръце ками, което означаваше, че контактът с тях ще е смърт. Усети, че се въодушевява. Знаеше как да се бие с мечове и ножове, защо сега да е по-различно? Олюля се леко, искаше Фулвий да се приближи. Повечето от уменията му да борави с нож се градяха върху контраатаките и той искаше боксьорът да го нападне с нов удар. Фулвий бързо изгуби търпение и се втурна към него със свити юмруци.