Марк следеше с очи юмруците и когато един се насочи мълниеносно към него, той го блокира с предмишницата си и нанесе ответен удар в корема на Фулвий. Легионерът изгрухтя и левият му юмрук отново се изнесе по инерция нагоре, но този път Марк наведе глава и ударът премина покрай него. Фулвий остана открит за част от секундата и Марк вложи цялата си сила в прав ляв удар. Главата на Фулвий отлетя назад. Когато легионерът се изправи, десният удар го очакваше и Марк заби юмрука си право в носа му. Фулвий изведнъж седна по задник и от смазания му нос потече прясна кръв.
Още преди Марк да се зарадва, Фулвий скочи и му налетя с дъжд от удари — движеше се сякаш два пъти по-бързо отпреди. Марк падна след първите два и отби други два, докато падаше. Този път не стана и не чу изсвирването на рога, когато Марий кимна, за да даде край на битката.
Фулвий вдигна ръце триумфално и Марий тъжно даде знак първите петдесет от стоте златни монети да бъдат раздадени на войниците. Те се събраха за момент и после, когато настъпи тишина, един отново подаде кесията на Марий и каза:
— Залагаме печалбата за следващата битка, ако разрешиш.
Марий направи гримаса на привиден ужас, но кимна и каза, че ще покрие залога. Войниците се развикаха радостно.
Тубрук плисна чаша вино в лицето на Марк и той се свести.
— Спечелих ли? — успя да изфъфли със смазаните си устни.
Тубрук се изкикоти и изтри кръвта и виното от лицето му.
— Не беше много близо до победата, но въпреки всичко беше невероятен. Не се очакваше да можеш и да го докоснеш.
— Но го докоснах както трябва — измърмори Марк, усмихна се и примигна от болката в устните. — Тупна по задник.
Марк се огледа къде да плюе и като не видя нищо подходящо, изплю на пода лепкава смес от слюнка и кръв.
Всичко го болеше, по-зле от преди години, когато Светоний го беше вързал на дървото. Запита се как ли ще изглежда, като пооздравее, но мислите му бяха прекъснати от Фулвий, който се приближи — сваляше ръкавиците си.
— Добра борба. Спечелих три ауреуса. Много си бърз… след няколко години можеш да станеш наистина много опасен.
Марк кимна и протегна ръка. Фулвий я погледна за миг, стисна я и я разтърси за кратко, после се върна при войниците, които продължаваха да го поздравяват.
— Вземи кърпата и попивай кръвта — продължи весело Тубрук. — Ще трябва да те зашият около окото. Трябва да направим и разрез, за да престане да се подува.
— Още не. Първо ще гледам Гай.
— Е, разбира се.
Тубрук се отдалечи, все така усмихнат. Марк го изгледа кръвнишки в гърба, присвил здравото си око.
Гай стисна юмруци и зачака Тубрук да се приближи. Противникът му вече беше излязъл и се разкършваше, разтягайки мускулестите си крайници.
— Огромен звяр е тоя — измърмори Гай.
— Така е, но не е боксьор — каза Тубрук. — Имаш шанс срещу него, стига да не влизаш в обсега на юмруците му. Само да те докопа, ще те помете, все едно че ще духне свещ. Дръж се далече и използвай краката си, движи се непрекъснато около него.
Гай го изгледа въпросително.
— Нещо друго?
— Ако можеш, удари го в слабините. Той ще ги пази, но това въпреки всичко не е против правилата.
— Тубрук, ти не си почтен мъж.
— Аз съм бивш роб и гладиатор. Заложил съм две златни монети на тебе срещу този и искам да спечеля.
— А заложи ли на Марк?
— Разбира се, че не. За разлика от Марий, не си хвърлям парите напразно.
Марий излезе в средата и даде знак за тишина.
— След тази разочароваща загуба парите остават за следващата битка. Децид и Гай, заемете местата си. Правилата са същите. Когато чуете рога, започвате.
Той изчака, докато двамата се измерваха с очи, после отиде до стената и скръсти яките си ръце на гърдите си. Когато рогът отекна, Гай пристъпи напред и заби юмрук в гръкляна на Децид. Едрият мъж издаде задавен стон и вдигна ръце към гърлото си. Гай го нападна с къс прав удар, който го улучи в брадичката. Легионерът се строполи на колене, после рухна напред с изцъклени очи. Гай бавно се върна до столчето си и седна. Усмихна се студено и Рений, който го наблюдаваше, си спомни кога беше виждал у него такава усмивка — когато Гай беше още момче и той го беше извлякъл от ледените води на потока. Старият гладиатор — очите му блестяха — кимна одобрително, но Гай не го видя.
Мълчанието трая може би цяла секунда, после внезапно сякаш избухна вулкан — предимно въпроси и тук-там по някоя внимателно подбрана ругатня, когато войниците разбраха, че са се простили със залозите си.