Марий отиде до падналия легионер и опипа шията му. Отново настъпи тишина. Марий се изправи и каза:
— Сърцето му бие. Ще оживее. Трябваше да си наведе брадичката.
Мъжете нададоха унили приветствени викове за победителя, макар че всъщност никак не им се искаше да го правят.
Марий се обърна усмихнат към хората си.
— Ако имате апетит, в трапезарията ви очаква пир. Ще си погуляем тази вечер, защото утре трябва да правим планове и да поработим.
Свестиха Децид и го изнесоха. Останалите се изнизаха след тях и Марк и Гай останаха сами с Марий. Рений още не беше станал от мястото си, Кабера също седеше и в очите му се четеше интерес.
— Е, момчета, днес благодарение на вас изгубих доста пари! — изгърмя Марий и се разсмя.
Трябваше да се облегне на стената, защото цял се тресеше от смях.
— Ама какви физиономии имаха само! Две голобради момчета и едното да просне Фулвий по гръб!
И избърса очи. По почервенялото му лице се стичаха сълзи.
Рений се изправи, олюля се, дойде при тях, потупа Марк и Гай по раменете и каза тихо:
— Започвате да си градите име.
Глава 15
В нощта преди триумфа лагерът на Първородните беше невероятно оживен. Гай седеше до един от лагерните огньове и точеше камата, която бе принадлежала на баща му. Огньовете и шумът от седем хиляди войници и други обитатели на лагера правеха мрака оживен и весел. Лагеруваха на открито на по-малко от пет мили от вратите на града. През последните седмици всички лъскаха броните, мажеха с восък кожените части на облеклата и зашиваха, където беше скъсано. Чешеха конете така, че кожите им лъсваха. Упражненията по маршировка бяха станали напрегнати — не се допускаха грешки, никой не искаше да остане в лагера, когато другите триумфират в Рим.
Мъжете бяха горди с Марий, гордееха се и със себе си. В лагера нямаше фалшива скромност — всички знаеха че и те, и пълководецът им заслужават тази чест.
Марк дойде отнякъде, седна до Гай и се загледа в пламъците.
— Какво се говори? — попита Гай сърдито, без да го поглежда.
— Тръгвам призори — отвърна Марк. — Това е за добро, нали разбираш. Марий написа писмо, което да отнеса в новата си центурия. Искаш ли да го видиш?
Гай кимна и Марк му подаде един свитък. Гай зачете:
„Препоръчвам ти този младеж, Карак. Ще стане първокласен войник след няколко години. Има жив ум и прекрасни рефлекси. Обучавал го е Рений, който ще го придружи до твоя лагер. Дай му отговорни задачи веднага щом докаже, че умее да се справя с тях. Той е приятел на моя дом.
Марий. Легионът на Първородните“.
— Хубави думи. Желая ти успех — каза огорчено Гай и му върна свитъка.
— Само това ли ще кажеш? — изсумтя Марк. — Вуйчо ти ми даде назначение за друг легион. Не разбираш ли какво означава това за мене? Разбира се, бих искал да остана с тебе, но ти ще учиш политика в сената, след това ще заемеш висок пост в армията и сред жреците. Аз не притежавам нищо друго освен уменията си, ума си и екипировката, която ми даде Марий. Без неговото покровителство ще свърша като пазач на някой храм! С него имам шанс да направя нещо за себе си. Яд ли те е на мене?
Гай се обърна към него и гневът му изненада Марк.
— Знам, че трябва да постъпиш така, но просто… никога не съм си представял, че ще завладявам Рим самичък. Винаги съм очаквал ти да си с мене. Това означава приятелството.
Марк стисна здраво ръката му над лакътя.
— Ти винаги ще бъдеш най-добрият ми приятел. Ако някога имаш нужда от мене, само ме повикай и ще дойда. Помниш ли какво беше, преди да дойдем в града? Винаги се търсехме и винаги можехме да разчитаме един на друг. Заклел съм се в това и никога не съм нарушавал клетвата си.
Гай не го погледна и Марк стисна ръката му по-силно и каза:
— А можеш да имаш Александрия. — Опитваше се да си придаде благородно изражение.
Гай въздъхна.
— Подарък на раздяла? Какъв великодушен приятел си само! Много си грозен за нея, както ми каза тя вчера. Харесва компанията ти за разнообразие. Красотата й изпъква пред твоята маймунска физиономия.
Марк кимна и каза весело:
— Тя май ме иска само за в леглото. Може би пък да й четеш стихове, докато аз я уча на позите?
Гай изсумтя възмутено, после бавно се усмихна.
— Като те няма тебе, и аз мога да й показвам позите.
И се изсмя горделиво, за да прикрие мислите си. Какви пози? Сещаше се само за две.