За миг всички се натъжиха. Нищо вече не беше същото.
— Хайде де — изръмжа Рений. — Вече е време да спим. Само няколко часа остават до зазоряване, а ни предстои дълъг ден.
Когато на следващата сутрин Гай се събуди, Марк и Рений вече бяха заминали.
До него грижливо сгъната лежеше toga virilis — дрехата на зрелия мъж. Той я гледа дълго, опитваше се да си спомни напътствията на Тубрук за правилното й обличане. Момчешката туника беше много по-проста. Тогата, чийто ръб се спускаше до земята, бързо щеше да се изцапа. Посланието беше ясно и просто: мъжът не се катери по дърветата и не гази из кални реки. Момчешките забавления трябваше да останат в миналото.
Големите палатки за по десет души се губеха в далечината, правите линии подсказваха дисциплината на войниците и техния началник. Марий беше прекарал по-голямата част от месеца в изготвяне на карта за дългия път по улиците — път, който свършваше пред стъпалата на сената. Мръсотията беше изстъргана от камъните по пътищата, но те все още си оставаха тесни и криви, затова легионът можеше само да се подреди в редици от по шестима мъже или трима конници. Щеше да има хиляда и сто реда войници, конници и екипировка. След много спорове с инженерите си Марий се съгласи да остави обсадните машини в лагера — просто нямаше начин да ги прекара покрай острите ъгли. Пресметнаха, че ще са необходими около три часа за целия марш, без да се държи сметка за неочаквани забавяния или грешки.
Докато Гай се измие, облече и нахрани, слънцето се беше издигнало над хоризонта и огромната маса войници в блестящи униформи беше готова за марш. Казаха му да облече тога, да обуе сандали и да остави оръжията си в лагера. След като толкова време беше ходил въоръжен, се усещаше малко беззащитен без тях, но се подчини.
Самият Марий щеше да седи на трон, поставен на ниска открита колесница, теглена от шест коня. Щеше да е облечен в пурпурна тога — цвят, носен само от пълководци по време на триумф. Боята беше изключително скъпа, добиваше се от редки морски миди. Тази дреха, в цвета на древните римски царе, се обличаше само веднъж.
Когато Марий минеше през вратите на града, един роб щеше да увенчае челото му с венец от позлатени лаврови листа и щеше да го крепи там до края на деня. През целия ден на триумфа Марий непрекъснато щеше да чува нашепнати думите, които специално той сигурно весело щеше да пренебрегва: „Помни, че си смъртен“.
Колесницата беше измайсторена така, че да минава точно между уличните камъни за стъпване. Тежките дървени колела бяха обковани с железни ленти и осите бяха прясно смазани. Основният корпус беше позлатен и блестеше под утринното слънце, сякаш направен от чисто злато. В момента Марий инспектираше войските си.
Накрая, видимо доволен, той се качи на колесницата и викна:
— Хората от нашия град няма да забравят този ден. Видът ви ще вдъхнови децата да се присъединят към силите, които поддържат безопасността ни. Чуждестранните посланици ще ни гледат и ще внимават, когато имат работа с Рим, защото видът на нашите редици ще остане в паметта им. Търговците ще ни гледат и ще знаят, че на света има и нещо друго, а не само правенето на пари. Жените ще ни гледат и ще сравняват безличните си съпрузи с най-добрите в Рим! Вижте отражението си в очите им, докато минаваме покрай тях. Ще дадем на хората нещо повече от хляб и пари: ще им дадем слава.
Разнесоха се приветствени викове и Гай се усети, че също вика. Тръгна към колесницата с трона и Марий го видя.
— Къде да застана, вуйчо? — попита младежът.
— Ела тук горе, момче. Застани до дясното ми рамо, за да знаят, че си обичан в моя дом.
Гай се засмя и се покатери на колесницата. Оттук виждаше много по-надалече и усети тръпката на предчувствието.
Марий махна с ръка и отекнаха рогове. Легионерите направиха първата стъпка по отъпканата земя.
От двете страни на огромната златна колесница Гай разпознаваше лицата от кървавия поход до сената. В деня на триумфа си Марий се беше оградил с отбраните си хора. Само глупак би решил да рискува да охули легиона днес — войниците щяха да унищожат града в яростта си. Но Марий бе предупредил хората си, че винаги се намира по някоя луда глава, и в редиците не се виждаха усмивки.
— Да изживееш такъв ден е безценен дар от боговете — каза Марий.
Гай кимна и положи ръка на облегалката на трона.
— В града има шестстотин хиляди души и днес никой от тях няма да се занимава с обичайната си работа. Вече са започнали да изпълват улиците, купуват си места на прозорците, за да ни гледат. Пътищата са застлани с прясно откъртени клонки, килим за нас, по който да вървим. Само форумът е разчистен, за да спрем там, всичките пет хиляди. Ще принеса жертва — бик на Юпитер и нерез на Минерва, а после ние с теб, Гай, двамата ще влезем в сената, за да гласуваме.