— За какво ще гласуваме?
Марий се засмя.
— Просто официалното ти приемане в редиците на благородниците и възрастните. В действителност то е само формалност. Ти имаш право по линията на баща си, пък и моята подкрепа ще ти помогне. Помни, този град е бил построен и се поддържа благодарение на златото. Има стари фамилии — чистокръвни; самият Сула е от такава фамилия. Други мъже са влезли в сената, защото са се издигнали до властта като мене. Ние уважаваме силата и ценим онова, което е добро за града, независимо от роднинските връзки.
— Онези, които те подкрепят, от новите хора ли са?
Марий поклати глава.
— Странно е, но не са. Често пъти те се страхуват да застанат на страната на своите. Много от тях подкрепят Сула, но онези, които ме следват, са нерядко също с такова високо рождение, както новите вълци в тълпата. Народните трибуни непрекъснато тръбят, че не са покварени от политиката, и вземат гласове, където ги намерят, макар че винаги може да се разчита на тях да гласуват за по-евтино зърно или повече храна за робите. Понеже имат право на вето, никога не могат да бъдат пренебрегнати.
— А могат ли да предотвратят приемането ми?
Марий се изсмя.
— Я махни тази загрижена физиономия. Те не гласуват за вътрешни проблеми, като например приемане на нови членове, а само за градската политика. И дори да гласуваха, щеше да им трябва огромна смелост, за да гласуват срещу мене, когато моят легион се е строил на форума. Ние със Сула сме консули — върховните командващи на цялата военна мощ на Рим. Ние водим сената, а не сенатът нас.
Той се усмихна снизходително и повика да донесат вино; веднага му подадоха му пълна чаша.
— Какво става, ако не си съгласен със сената или със Сула? — попита Гай.
Марий изсумтя, пъхнал нос в чашата.
— Много просто. Хората избират сената, за да прави законите и да ги защитава… Избират и други, по-нисшестоящи длъжности: едили, претори и консули. Двамата със Сула сме тук, защото народът гласува за нас, и сенатът не забравя това. Ако имаме разногласия, един консул може да забрани някой закон и той не може да бъде прокаран. Или Сула, или аз трябва само да кажем „вето“, тоест „забранявам“, когато започнат разискванията, и това е краят за цяла година. Можем и да се блокираме един друг по този начин, макар че не се случва често.
— Но как сенатът контролира консулите? — настоя Гай.
Марий отпи голяма глътка вино, усмихна се и попипа корема си.
— Могат да гласуват против мене и на теория да ме свалят от длъжност. Но на практика моите поддръжници ще предотвратят подобен вот, така че консулът е почти недосегаем през цялата година.
— Ти каза, че консулът се избира за една година и след това трябва да се оттегли — напомни му Гай.
— Законът се прекланя пред силните, Гай. Всяка година сенатът настоява да се направи изключение и да ме преизберат. Аз съм добър за Рим, нали разбираш… и те го знаят.
Гай беше доволен от тихия разговор, или поне толкова тих, колкото искаше вуйчо му. Разбра защо баща му винаги се бе отнасял с недоверие към него. Марий беше като лятната светкавица — невъзможно е да се каже къде ще падне следващия път, — но за момента държеше града в ръцете си и Гай откри, че и на него му се иска същото: да е в центъра на нещата.
Чуха гълчавата на Рим много преди да стигнат вратите. Звукът беше като морето — безформена, разбиваща се вълна, която ги погълна, когато спряха пред града. Градските стражи се приближиха към златната колесница и Марий стана, за да ги посрещне.
— Кажи ми името и занятието си — каза единият официално.
— Марий — военачалник на Първородните. Дойдох да получа триумфа си по улиците на Рим.
Мъжът се изчерви и Марий се засмя.
— Можеш да влезеш в града — каза стражът, отстъпи назад и махна да отворят вратата.
Докато сядаше, Марий се наведе към Гай.
— Протоколът изисква да поискам позволение, но този ден е прекалено хубав, за да си разменям любезности със стражи, които не могат да се вредят в легионите. Да влезем.
Той даде сигнал и отново се разнесоха звуци на рог. Вратите се отвориха и тълпата се забута любопитно. Шумът блъвна към легиона и кочияшът на Марий трябваше да плесне силно юздите, за да накара конете да тръгнат.
Легионът влезе в Рим.
— Трябва да станеш сега, ако искаш да се приготвиш навреме и да гледаш триумфа! Всички казват, че ще е нещо величествено, баща ти и майка ти вече са се облекли, свитата им е готова, а ти лежиш и мързелуваш.