— Запомни това. Заради него тъпчем бойните полета на хиляди левги от дома.
— Никога няма да забравя днешния ден — отвърна искрено Гай.
Марий се приближи към четиримата души, които държаха здраво един бял бик. До тях други държаха един голям черно-бял нерез, който квичеше и се дърпаше.
Марий взе подадения му огън и запали тамян в златна купичка. Хората му сведоха глави, когато той пристъпи напред с камата си — говореше ясно и високо, докато прерязваше гърлата на животните.
— Преведи ни през войни и морове, безопасно да стигнем до нашия град — чу се гласът му.
Изтри острието в кожата на бика, докато той се свличаше на колене от страх и болка. Прибра камата, прегърна Гай през рамо и двамата тръгнаха по широките бели стъпала на сената.
Тук заседаваше властта над целия свят. Колони, които трима едри мъже не биха могли да обгърнат, поддържаха увенчания със статуи покрив. На най-горното стъпало се извисяваха затворени бронзови врати, пред които дори Марий изглеждаше дребен. Изглеждаха така, сякаш са предназначени да издържат напора на цяла армия, но когато двамата се изкачиха до тях, вратите се отвориха тихо, дръпнати отвътре. Марий кимна и Гай преглътна благоговението си.
— Ела, момче, да влезем и да посрещнем нашите господари. Не бива да караме сената да чака.
Глава 16
Докато пътуваха към морето, Марк се чудеше на скованото изражение на Рений. От зори до късно следобед бяха вървели по настлания с камъни път, без да разменят и дума. Марк беше гладен и ужасно жаден, но не би го признал за нищо на света. Още по пладне беше решил, че ако Рений иска да измине целия път до пристанището, без да спира, той няма да се откаже пръв.
Накрая, когато миризмата на риба и водорасли започна да разваля свежия въздух на провинцията, Рений спря. Марк видя, че е пребледнял, и се учуди.
— Искам да се отбия да видя един приятел — каза Рений. — Можеш да идеш на пристанището и да наемеш стая. Там има един хан…
— Идвам с тебе — каза Марк.
Рений стисна зъби и измърмори:
— Както искаш. — После свърна от пътя и тръгна по някаква пътека.
Зачуден, Марк го последва. Пътеката се виеше през горите. Младежът не попита къде отиват, само охлаби меча в ножницата, в случай че в храсталаците се криеха разбойници. Не че мечът щеше да е много полезен срещу лъкове.
Слънцето, където изобщо се виждаше през гъстия листак, се беше наклонило към хоризонта, когато влязоха в малко селце. Къщите бяха само двайсетина, но селцето изглеждаше спретнато. Щъкаха пилета, пасяха кози и Марк не усети никаква опасност. Рений слезе от коня пред една врата и подхвърли:
— Идваш ли?
Марк кимна и върза двата коня за един кол. Докато свърши, Рений вече беше влязъл и той се намръщи, хвана дръжката на камата си и го последва. Вътре беше сумрачно, осветено само от една свещ и тлеещ огън в огнището, но Марк видя как Рений прегръща един престарял мъж със здравата си ръка.
— Това е брат ми Прим. Прим, това е момчето, за което ти споменах, че ще дойде с мен.
Мъжът сигурно беше осемдесетгодишен, но ръката му стискаше здраво.
— Брат ми ми писа за твоя напредък и за другия, за Гай. Той не харесва никого, но мисля, че вие двамата не сте му толкова неприятни, колкото останалите.
Марк само изсумтя.
— Седни, момче. Предстои ни дълга нощ.
Той отиде до огъня и сложи в жаравата дълъг ръжен.
— Какво ще правиш? — попита Марк.
Рений въздъхна.
— Брат ми ще ми отреже ръката.
Марк усети да го връхлита див ужас. Вина обля лицето му в червенина. Надяваше се Рений да не спомене как е бил ранен. За да прикрие смущението си, той бързо каза:
— Луций и Кабера можеха да го направят, сигурен съм.
Рений вдигна ръка, за да го накара да млъкне.
— Много хора могат да свършат тази работа, но Прим беше… Прим е най-добрият.
Прим се изсмя — видяха се няколко останали зъба — и каза весело:
— Брат ми обича да сече хората, а аз ги кърпя. Я малко повече светлина…
Взе една лампа и я запали със свещта. Когато се обърна пак към тях, изгледа Рений с присвити очи.
— Знам, че очите ми не са като едно време, но ти да не си си боядисвал косата?
Рений се изчерви.
— Не ми казвай, че очите ти изневеряват, преди да започнеш да ме кълцаш, Прим. Просто остарявам бавно.
— Ужасно бавно — съгласи се Прим.
Изтърси съдържанието на една кожена торбичка на масата и махна на брат си да седне. Като видя трионите и щипките, Марк си помисли, че щеше да е по-добре, ако беше приел съвета на Рений и беше отишъл направо на пристанището, но сега вече беше късно. Рений седна. Пот капеше от челото му. Прим му даде шишенце с кафява течност и той го надигна и го изпи на една глътка.