— Като се имат предвид сериозните дела за днешния ден, мисля, че тези дебати за данъците могат да бъдат отложени за следващата седмица. Има ли някакви възражения?
Мъжете, застанали прави, седнаха с невъзмутим вид. Сула отново се усмихна и се видяха равни бели зъби.
— Приветствам новия гражданин и изказвам надеждата на сената, че той ще служи на града така добре, както му служеше и неговият баща.
Разнесе се одобрителен шепот и Гай леко наведе глава, приемайки поздравленията.
— Но официалните ни приветствия трябва също да бъдат отложени. Тази сутрин получих сериозни новини за заплаха срещу града.
Сула замълча и търпеливо зачака сенаторите да спрат да говорят.
— На изток един гръцки пълководец, Митридат, е избил един наш гарнизон в Мала Азия. Неговите въстаници са може би около осем хиляди. Явно са разбрали, че военните ни сили са пръснати, и залагат на възможността да сме твърде слаби, за да си отвоюваме територията. Но ако не действаме и не го отблъснем, рискуваме армията на Митридат да стане по-силна и да заплаши сигурността на гръцките ни владения.
Няколко сенатори се изправиха и започна оживен спор. Сула вдигна ръце, за да призове към тишина.
— Трябва да вземем решение. Легионите, които вече са в Гърция, имат задача да контролират нестабилните граници. Те нямат достатъчно хора, за да отблъснат тази нова заплаха. Не можем да оставим града беззащитен, особено след последните размирици, но също толкова важно е да изпратим един легион, за да пресрещнем неприятеля. Гърция чака да види как ще отговорим — трябва да отговорим бързо и яростно.
Всички закимаха одобрително. Нито предпазливостта, нито компромисът бяха фундамент на Рим. Гай погледна към Марий. Вуйчо му седеше, стиснал ръце пред себе си, със сурово и студено изражение.
— Ние с Марий командваме по един легион. Ние сме много по-близо, отколкото другите легиони на север. Решението, което поставям на гласуване, е кой от нас двамата да се качи на корабите, за да се изправи срещу неприятелската армия.
Той погледна към Марий и за първи път Марк видя яркото пламъче на зложелателството в очите му. Марий стана и залата стихна. Хората, които стояха, седнаха, за да могат да позволят на другия консул да отговори. Марий сложи ръце зад гърба си и Гай видя как кокалчетата на пръстите му побеляват от стискане.
— Намирам, че предложеният от Сула начин на действие е правилен. Положението е ясно: силите ни трябва да се разделят, за да запазят Рим и външните ни владения. Трябва да го запитам дали той ще пожелае да бъде онзи, който ще прогони нападателя.
Всички очи се обърнаха към Сула.
— Ще се доверя на преценката на сената за това. Аз съм служител на Рим. Личните ми желания нямат значение.
Марий се усмихна мрачно. Напрежението между двамата се усещаше осезателно.
— Съгласен съм — каза Марий и седна.
Сула с явно облекчение хвърли поглед наоколо.
— Значи изборът е прост. Ще кажа името на единия легион и онези, които смятат, че той трябва да се бие срещу Митридат, ще станат, за да бъдат преброени. Другите ще станат, когато чуят другото име. Никой няма да се въздържи от гласуването за сигурността на града. Съгласни ли сме?
Триста гласа измърмориха официално съгласието си и Сула се усмихна. Гай усети, че го обзема страх. Сула замълча за един дълъг момент, явно наслаждавайки се на напрежението. Накрая произнесе една дума, която отекна в настъпилото мълчание.
— Първородните.
Марий сложи ръка на рамото на Гай.
— Днес можеш да не гласуваш, момче.
Гай остана седнал; заоглежда се, за да види колко души ще станат. Марий изгледа Сула право в очите, сякаш въпросът не беше важен за него. Изглеждаше, че всички около тях ще станат, и Гай разбра, че вуйчо му е загубил. После шумоленето на дрехи спря, повече никой не се изправи. Гай погледна надолу към уверения консул, застанал в центъра, и видя изражението на Сула да се променя от спокойно доволство в неверие, после в ярост. Той преброи гласувалите и накара още двама души да ги преброят.