Гай се огледа за Светоний и с радост установи, че не го вижда в тълпата. Не се бяха срещали от деня, когато го бяха примамили във вълчата яма, и Гай искаше нещата да си останат така — той да е окончателният победител. По-нататъшните сблъсъци можеха да донесат само неприятности.
След като слязоха от конете, двамата с Марк се присъединиха към група момчета, приблизително на тяхна възраст. Не познаваха никого, но групата ги прие, когато се приближиха; настроението беше дружелюбно и всички наблюдаваха с интерес един мъж, стиснал диск в дясната си ръка.
— Това е Таний. Той е шампион на своя легион — прошепна едно момче на Гай.
Таний се засили и метна диска към залязващото слънце. Чуха се одобрителни свиркания, едно-две момчета даже изръкопляскаха.
Таний се обърна към тях.
— Внимавайте. След малко ще го хвърлят насам.
Един мъж изтича, взе падналия диск и го запрати към тях. Момчетата се разбягаха. Едно тичаше по-бавно от останалите и дискът го закачи, макар че то се опита да се дръпне. Момчето падна и изстена. Таний се втурна към него.
— Ставай, ставай, момче. Всичко наред ли е?
То кимна и се изправи неуверено, притискайки с ръце удареното място. Таний го потупа по рамото, взе падналия диск и се върна на мястото си, за да го хвърли отново.
— Някой днес ще се надбягва ли с коне? — попита Марк.
Няколко момчета се обърнаха и го изгледаха оценяващо, оглеждаха и набитото конче, което му беше избрал Тубрук.
— Май няма. Дойдохме да гледаме борбите, но те свършиха преди час.
Момчето посочи едно отъпкано място, където върху тревата беше очертан квадрат. Мъже и жени стояха на групи наблизо, говореха и ядяха.
— Мога да се поборя — каза Гай и лицето му светна. — Можем да си направим състезание.
В групата се чу оживен шепот.
— По двойки ли?
— Всички заедно. Последният, който се задържи на крака, е победител — отвърна Гай. — Но ни трябва награда. Хайде да съберем всички пари, които имаме, и последният печели всичко.
Момчетата си зашепнаха, започнаха да бъркат в кесиите си за монети и да ги подават на най-едрото момче. Купчината монети растеше.
— Казвам се Петроний. Тук имаме около четиридесет квадранта. Ти колко имаш?
— Носиш ли някакви пари, Марк? Аз имам няколко бронзови монети — каза Гай и ги даде на момчето; Марк прибави още три.
Петроний се усмихна и преброи пак парите.
— Добра сума. Сега, тъй като и аз участвам, трябва някой да пази парите, докато спечеля. — И се ухили на двамата новодошли.
— Аз ще ти ги пазя, Петроний — обади се едно момиче и подложи малките си шепи.
— Това е сестра ми Лавиния — обясни той.
Тя намигна на Гай и Марк. Беше по-дребна от брат си, но здраво сложена също като него.
Оживено бъбрещата група си проправи път към белязания квадрат и само малцина останаха отстрани да гледат. Гай преброи още седем момчета освен Петроний. Всички уверено започнаха да се подготвят за борбата.
— Какви са правилата? — попита Гай, докато разкършваше ръце и гръб.
Петроний обгърна групата с широко махване на ръка.
— Никакви удари с юмруци. Ако гърбът ти докосне земята, излизаш. Съгласни ли сте?
Момчетата се съгласиха. Атмосферата започна да става враждебна, всички започнаха да се настройват за борба и да гледат мрачно.
— Аз ще дам началото — обади се Лавиния отстрани. — Готови ли сте?
Състезателите кимнаха. Гай забеляза, че са се струпали хора. Винаги се намираха зяпачи и такива, които искаха да заложат на каквото и да било състезание. Въздухът миришеше на трева и Гай се чувстваше пълен с живот. Разтърси един по един краката си и си спомни какво беше казал Тубрук за земята. Римска земя, подхранвана с кръвта и костите на неговите римски братя. Усещаше я под краката си. Мигът като че ли застина. Наблизо видя как Таний — шампионът дискохвъргач — се засилва и отново хвърля диска: той полетя високо над Марсово поле. Залязващото слънце червенееше и хвърляше топли отблясъци върху напрегнатите момчета в квадрата.
— Почвайте! — извика Лавиния.
Гай се отпусна на едно коляно, за да пропусне момчето, засилило се към него, да полети над главата му. След това се отблъсна с цялата сила на краката си, повали друго момче на земята и притисна раменете му към тревата. Когато стана, го нападнаха отстрани, но той се извъртя така, че нападателят докосна земята пръв, а Гай се стовари отгоре му и му изкара въздуха. Марк се беше вкопчил в Петроний, всеки стискаше здраво раменете на другия. Други се бутнаха в Петроний и двамата се строполиха на земята. Моментното невнимание на Гай беше наказано — една ръка обви врата му изотзад и стисна. Той ритна заднешком, улучи нечий глезен, после ръгна нападателя си с лакът. Усети как ръката се отпуска, но и двамата се затъркаляха насред борещите се момчета. Гай тупна тежко на земята и запълзя, за да стигне очертанията на квадрата, но точно в този момент нечий крак така жестоко го срита в бузата, че му сцепи кожата.