— Остави го да говори, стара лисицо, нека да видя дали има нещо в него.
Гай отвърна без колебание — думите идваха изненадващо леко.
— Много опасно е да предизвикаш Сула, но вуйчо ми харесва такива рискове. Сула е служител на града и ще се бие добре срещу този чужд цар. Когато се върне, ще трябва да се съобразява с вуйчо ми. Може би трябва да разширим казармите, така че и двата легиона да пазят града.
Помпей премига и се обърна към Марий.
— Този младеж да не би да е глупак?
Марий се изсмя.
— Не. Просто не знае дали ти вярвам, или не. Подозирам, че вече е разгадал плановете ни.
— Какво ще направи вуйчо ти, когато Сула се върне? — прошепна Помпей на ухото на Гай.
Гай се огледа, но наоколо нямаше никой, който да ги подслуша, освен тримата, на които Марий явно вярваше.
— Ще затвори вратите. Ако Сула се опита да влезе насила, сенатът трябва да го обяви за неприятел на Рим. Или ще трябва да предприеме обсада, или да се оттегли. Предполагам, че ще се постави под командването на Марий, както всеки пълководец трябва да постъпи спрямо римски консул.
Помпей кимна, без да мига.
— Опасна пътека, Марий, както казах. Не мога да те подкрепя открито, но ще направя всичко възможно неофициално. Поздравления за официалния ти марш. Изглеждаше великолепно.
Махна на другите двама и тримата се отдалечиха.
Гай тъкмо щеше да заговори, но Марий поклати глава.
— Да излезем навън. Тук въздухът тежи от интриги.
Тръгнаха към вратите и когато излязоха, Марий сложи пръст на устните си, за да възпре въпросите на Гай.
— Не тук. Твърде много уши слушат.
Гай се огледа и видя, че някои от сенаторите на Сула са наблизо и ги гледат с неприкрита враждебност. Последва Марий навън на форума и двамата седнаха на каменните стъпала, далеч от всички, които можеха да ги подслушват. Легионът на Първородните още стоеше мирно — бойците изглеждаха непобедими в блестящите си брони. Странно усещане — наоколо ти да има хиляди души и да седиш спокойно с вуйчо си на стъпалата на сената.
Гай не можа да се сдържи повече.
— Как обърна гласуването срещу Сула?
Марий се засмя и изтри челото си от внезапно избилата пот.
— Планирах, момчето ми. Знаех за Митридат още щом всичко започна, дни преди Сула да беше научил. Използвах най-стария трик на света, за да убедя колебаещите се в сената да гласуват за мене. Струва ми цяло състояние, но утре сутрин аз ще контролирам Рим.
— Той ще се върне — предупреди го Гай.
Марий изсумтя.
— След половин година или повече. Може да го убият на бойното поле, може Митридат да го победи; чувал съм, че е способен военачалник. Дори Сула да го бие за двойно по-малко време и морските пътища до Гърция и обратно да са безопасни, пак ще имам месеци за подготовка. Той ще тръгне безпрепятствено, както му се иска, но още отсега ти казвам, няма да се върне без борба.
Гай поклати невярващо глава, като чу това потвърждение на собствените си мисли.
— И сега какво ще стане? Ще се върнем в дома ти ли?
Марий се усмихна малко тъжно.
— Не. Трябваше да го продам заради подкупите. Сула вече ги подкупваше, нали разбираш, а аз трябваше да им предложа двойно, поне на повечето от тях. Това ми струва всичко, което притежавам, с изключение на коня, меча и бронята. Може би съм първият беден пълководец, който Рим е имал някога.
И се засмя тихо.
— Ако беше загубил гласуването, щеше да загубиш всичко — прошепна Гай, смаян от залога.
— Но не загубих! Имам Рим и моят легион е пред нас.
— Но какво щеше да направиш, ако беше загубил?
Марий сърдито изпуфтя.
— Разбира се, щях да тръгна срещу Митридат. Нима не съм служител на града? Виж, човек трябва да е доста смел, за да приеме моя подкуп и въпреки всичко да гласува срещу мене, докато легионът ме чака отвън, нали? Трябва да сме благодарни, че сенатът цени златото толкова високо. Мислят си за нови коне и роби, но никога не са били толкова бедни, колкото мене. Аз ценя златото само заради това, което ми носи, и именно затова съм тук, на тези стъпала, и най-великият град на света е зад гърба ми. Радвай се, момче, днес е ден за празнуване, а не за съжаление.
— Не, не е това. Мисля, че Марк и Рений пътуват на изток, за да стигнат Четвърти македонски легион. Има голям шанс да срещнат този Митридат.
— Надявам се да не стане така. Тези двамата ще го изядат на закуска, а аз искам Сула да има нещо да прави, когато стигне там.
Гай се засмя и двамата се изправиха едновременно. Марий погледна към легиона си и Гай усети гордостта и радостта, които се излъчваха от него.
— Беше хубав ден. Ти се срещна с властниците на града, а аз съм обичан от народа и подкрепен от сената. Впрочем онази твоя робиня — хубавичката, — бих я продал, ако съм на твое място. Приятно е да се потъркаляш няколко пъти с някое момиче, но ти, изглежда, си много привързан към нея, а това ще ти донесе неприятности.