— Оставете приказките, че сте невинни — каза той. — Първият ми помощник лежи със счупено рамо и ключица и ти си го направил.
Марк се опита да заговори, но капитанът го прекъсна:
— Той няма да каже, че си ти, и само Зевс знае защо. Ако беше казал, щях да накарам да те бичуват. Но така ти ще поемеш неговите задължения до края на пътуването, а аз ще изпратя писмо до командира на легиона ти да знае какъв недисциплиниран войник приема. Така че сега си записан като член на екипажа за това пътуване, това е мое право като капитан на „Луцида“. Ако открия, че клинчиш от задълженията си, ще те бичуват. Разбра ли?
Марк пак се накани да отговори, но този път го спря Рений: обади се с тих, разумен глас.
— Капитане, от момента, когато момчето прие назначението в Четвърти македонски легион, то е член на този легион. Тъй като си в трудно положение, той доброволно ще замести първия помощник, докато не стъпим на суша в Гърция. Но аз ще гледам да не се отклонява от задълженията си. Ако бъде бичуван по твоя заповед, ще дойда и ще ти изтръгна сърцето. Разбрахме ли се?
Гласът му беше спокоен, почти приятелски.
Епид леко пребледня, вдигна ръка и нервно приглади брадата си.
— Гледай обаче да си върши работата. Сега отидете при втория помощник.
Рений го изгледа за един дълъг момент, после бавно кимна, обърна се към вратата и пусна Марк да излезе пръв.
Останал сам, Епид се строполи на стола си, потопи ръка в една купа с розова вода и намокри врата си. После се стегна, усмихна се мрачно и извади принадлежностите за писане. За миг се замисли над умните, остри възражения, които би трябвало да направи. Заплашван от Рений! Когато се върнеше у дома, историята, която щеше да разкаже, щеше да включва невероятни реплики, но сега, в момента, нещо студено и опасно в очите на мъжа беше запечатало устата му.
Вторият помощник беше намусен мъж от Северна Италия, казваше се Пар. Не каза почти нищо, когато Марк и Рений му се представиха, само изброи задачите на първия помощник на търговски кораб и завърши с вахтата на кормилните весла около полунощ.
— Няма да е правилно да те наричам първи помощник, защото той си е тук, на кораба.
— Аз ще върша работата вместо него, значи ще ме наричаш като него — отвърна Марк.
Мъжът замръзна.
— На колко години си? На шестнайсет? На хората това няма да им хареса — отбеляза той.
— На седемнайсет — излъга уверено Марк. — Екипажът ще трябва да свикне. Може би е по-добре сега да го свикаме.
— Плавал ли си преди? — запита Пар.
— Това ми е първото пътуване, но ще ми кажеш какво трябва да се прави и ще го правя. Разбрахме ли се?
Пар изду бузи в очевидно отвращение, но кимна.
— Ще изкарам хората на палубата.
— Ще изкарам хората на палубата, първи помощник — натърти Марк с подутите си устни.
Очите му блеснаха опасно и Пар се запита как този младеж беше могъл да пребие първия помощник и защо той за нищо на света не искаше да го издаде на капитана, когато всеки глупак можеше да види кой го е направил.
— Първи помощник — добави той намусено и излезе.
Марк се обърна към Рений, който го гледаше изпод вежди, и попита:
— Какво мислиш?
— Мисля, че е по-добре да си пазиш гърба, иначе може да не видиш Гърция — отвърна сериозно Рений.
Всички членове на екипажа, които не бяха заети с работа, се събраха на палубата. Марк преброи петнадесет моряци — още петима бяха на кормилото и на платната.
Пар се изкашля, за да привлече вниманието им.
— Тъй като първият помощник е със счупена ръка, капитанът заповяда работата му да върши този човек, до края на пътуването. Сега се връщайте по местата си.
Мъжете се обърнаха, но Марк пристъпи напред вбесен и изрева:
— Стойте!
Беше привлякъл вниманието им и нямаше намерение да го изпуска.
— Всички знаете, че аз счупих ръката на първия помощник, така че няма да го отричам. Скарахме се и се сбихме, това е. Не знам защо не е казал на капитана кой го е пребил, но уважението ми към него малко порасна. Ще върша неговата работа, доколкото ми е възможно, но не съм моряк и вие го знаете. Ще работите с мене и няма да възразявам, ако ми кажете къде греша. Но няма да ме лъжете, иначе лошо ви се пише. Така честно ли е?
Събраните мъже закимаха.
— Щом не си моряк, не знаеш какво трябва да се прави. Каква полза от селянин на търговски кораб? — извика един татуиран мъж.