Стигна до моряка. Той изглеждаше невъзмутим.
— Това ли е? — попита Марк.
Мъжът поклати глава.
— Казах, до края. Има още три стъпки дотам.
Марк го изгледа раздразнен.
— Ти си застанал на пътя ми!
Как ли пък не! Да вземе да го заобикаля по това парче дърво, не по-широко от бедрото му!
— Тогава ще се видим долу — каза мъжът и отстъпи от реята.
Марк зяпна, когато морякът се стрелна покрай него — и в същия момент видя ръката му да хваща марса и лицето му да му се хили, загуби равновесие и се олюля в паника: изведнъж осъзна, че ще падне и ще се сплеска на палубата. Лицата отдолу заплуваха като в мъгла. Всички като че ли гледаха към него, пред очите му се мярнаха размазани лица и сочещи пръсти.
Марк размаха трескаво ръце и се заизвива в камшични спазми, за да запази равновесие. Успя и се съсредоточи върху марса, без да обръща внимание на възможността да падне; опитваше се да намери ритъма на мускулите, на който се беше наслаждавал само преди броени мигове.
— Още малко и ще стигнеш — каза морякът; висеше от реята, хванал се само с една ръка и сякаш безразличен към реалната възможност да се изпусне.
Хитрият номер почти подейства. Като продължаваше да се смее и да поклаща глава, мъжът се хвана за едно въже — а Марк внезапно настъпи пръстите му, стиснали реята.
— Ей! — извика мъжът, но Марк не му обърна внимание и наблегна с цялата си тежест.
Изведнъж насладата се върна и той си пое дълбоко дъх. Пръстите се бореха отчаяно под него, в гласа на моряка се долавяше паника, когато разбра, че не може да стигне най-близкото въже дори ако разлюлее крака. Ако ръката му беше свободна, щеше да се залюлее и да се пусне без никаква трудност, но така, здраво притиснат, можеше само да виси, да се гърчи и да ругае.
Без предупреждение Марк вдигна крак, за да направи последната стъпка към ръба на марса, и морякът, хванат неподготвен, се плъзна и се вкопчи здраво, за да се спаси. Марк погледна надолу и видя гневния му поглед. Мъжът вече се катереше на реята. Изражението му беше убийствено и Марк направи три бързи крачки, седна в центъра на марса, обхвана мачтата с бедра и уви левия си крак около нея, за да се задържи здраво. Извади камата на Марий и започна да дълбае инициалите си в дървото на самия връх.
Морякът застана на ръба на площадката; гледаше го сърдито. Марк уж не му обръщаше внимание, но почти чуваше мислите му, когато мъжът осъзна, че няма оръжие и че превъзходството му в равновесието е нарушено от това, че Марк здраво се е вкопчил в мачтата. За да се приближи достатъчно и да го избута, трябваше да рискува камата да се забие в гърлото му. Секундите отминаваха.
— Добре. Задръж ножа. Време е да слизаме.
— Ти си пръв — каза Марк, без да вдига очи.
Заслуша се в затихващите звуци от слизането на моряка и доиздълба инициалите си в твърдото дърво. Беше малко разочарован. Ако продължаваше да си създава врагове с такава скорост, наистина някоя нощ щяха да му забият нож в гърба.
Дипломацията май беше много по-трудна, отколкото изглеждаше.
Не видя наблизо Рений, който можеше да дойде да го поздрави за безопасното завръщане от високата мачта, затова продължи да обикаля кораба сам. След първоначалното вълнение при мисълта за спечелването на камата срещаше предимно незаинтересовани или направо враждебни погледи. Марк сплете пръсти зад гърба си, за да спре неволното треперене, което го беше обзело, когато краката му докоснаха безопасните дъски на палубата. Кимваше при всеки отправен към него поглед, сякаш приветстваше някого, и изненадан, видя, че един-двама му отвърнаха, може би просто по навик; но това все пак го поободри.
Един моряк, вързал дългата си коса с ивица син плат, се опитваше да привлече погледа му. Изглеждаше достатъчно приятелски настроен и Марк спря пред него и го попита малко предпазливо:
— Какво вършиш ти на кораба?
— Ела на кърмата… първи помощник — каза мъжът и тръгна, като му махна да го последва.
Марк тръгна с него. Спряха при кормилните весла.
— Казвам се Крикс. Правя много неща, когато е необходимо, но по-специално съм длъжен да освобождавам кормилните весла, когато се задръстят. С водорасли, но обикновено с рибарски мрежи.
— Как ги освобождаваш?
Марк се сещаше и сам, но въпреки това попита, като се постара да го направи весело и заинтересувано. Никога не се беше проявявал особено в плуването, а гърдите на този мъж се издуваха като мехове, когато си поемеше дъх.