Рений изви устни с отвращение. Дори останал с една ръка, той излъчваше насилие, въпреки че стоеше неподвижен. Крикс погледна меча, препасан на колана му, и избърса ръце в окъсаните си панталони. Двамата заедно наблюдаваха как Марк излиза на повърхността и се гмурка още три пъти. Ръцете му се стрелкаха безцелно във водата и двамата мъже чуваха изтощеното му кашляне.
— Извади го. Преди да се е удавил — каза Рений.
Крикс бързо кимна и започна да издърпва въжето. Рений не му предложи помощ — само стоеше до него, положил ръка на дръжката на меча.
Докато Марк стигне до палубата, Крикс се беше изпотил. Марк висеше на въжето като парцал.
Крикс го прехвърли през ръба и го просна по гръб на палубата.
Очите на Марк бяха затворени, той дишаше тежко. Крикс се усмихна, когато видя, че още стиска камата, и посегна към нея. Зад него се чу звук и той замръзна — Рений беше измъкнал меча си.
— Какво правиш? — пак така тихо като преди малко попита Рений.
— Ами… камата! Той трябваше да извади една лепка — заекна мъжът.
— Провери в другата ръка — каза Рений.
Марк едва го чу от водата, напълнила ушите му, но отвори левия си юмрук и в него, сред драскотини и порязвания, се виждаше кръгла раковина с живия си обитател, който лъщеше отвътре.
Крикс зяпна. Рений му махна с меча си да се дръпне и нареди:
— Кажи на втория помощник да събере хората… Пар, май така се казваше. Това вече стигна много далече.
Крикс погледна меча, после лицето на мъжа, и се подчини безпрекословно.
Рений клекна до Марк и прибра меча в ножницата. После плесна няколко пъти побелялото лице на Марк, Младежът се закашля и се задави.
— Помислих, че ще спреш, когато едва не падна от мачтата. Не знам какво си мислиш, че доказваш. Лежи тук и си почивай, докато се оправя с хората.
Марк се опита да каже нещо, но Рений поклати глава.
— Не ми възразявай. Цял живот се разправям с такива хора.
И без да каже нито дума повече, се изправи и тръгна към събралия се екипаж. Заговори през стиснати зъби, но гласът му стигна до всички.
— Неговата грешка беше, че очакваше почтено отношение от измет като вас. Аз обаче нямам желание да печеля доверието и уважението ви. Ще ви дам прост избор. Вие си вършите работата добре. Работите усилено, стоите на вахта и всичко е както трябва, докато стигнем до пристанището. Убил съм повече хора, отколкото мога да броя, и ще изкормя всеки, който не ми се подчини. А сега бъдете мъже! Ако някой иска да спори с мене, нека извади меч и да събере приятелите си и всички заедно да ме нападнат.
Гласът му се извиси в рев.
— Недейте да се криете в ъглите и да заговорничите като бабички! Говорете сега, бийте се сега, защото ако не го направите и зная, че някой заговорничи, ще ви разбия главите, кълна се!
Метна свиреп поглед наоколо и мъжете се загледаха в краката си. Никой не се обади, и Рений не каза нищо. Мълчанието продължаваше, ставаше болезнено. Никой не помръдваше, всички стояха като статуи. Накрая Рений си пое дъх и изрева:
— Никой от вас ли няма достатъчно смелост да се изправи срещу един еднорък старец? Тогава се връщайте на работа и работете добре. Защото ще ви наблюдавам и няма да предупреждавам.
Тръгна срещу тях и те му направиха път — дръпваха се безмълвно встрани. Крикс погледна към Пар и той сви рамене, и отстъпи назад с останалите. „Луцида“ продължи да плава спокойно през студеното море.
Рений влезе в каютата, затвори вратата и се облегна безсилно на нея. Усещаше, че под мишниците му е мокро от пот, и изруга под нос. Не беше свикнал да постига подчинение по този начин, но равновесието му не беше в ред и знаеше, че още е слаб. Спеше му се, но нямаше да легне, докато не привършеше упражненията. Въздъхна, извади меча и започна да упражнява ударите, които беше научил преди цели петдесет години — все по-бързо и по-бързо, докато острието не се удари в тавана на ниската каюта и не заседна там. Рений изруга гневно. Мъжете, застанали близо до вратата, го чуха и се спогледаха с широко отворени очи.
Тази нощ Марк стоеше на вахта сам и гледаше осветените от луната вълни. Чувстваше се зле. Усилията му през деня не му бяха спечелили нищо, а това, че Рений трябваше да разчиства полесражението след провала му, го потискаше като желязо, забито в гърдите му.
Чу зад себе си гласове и се обърна. Три черни сенки излизаха от каютите. Той разпозна Крикс и Пар, и мъжа от мачтата, чието име не знаеше. Приготви се да посрещне ударите, макар да знаеше, че не може да отблъсне всички, но Крикс му подаде чаша с някаква тъмна течност. Усмихваше се малко криво — не беше сигурен дали Марк няма да я избие от ръката му.