Марк взе чашата и тримата мъже видимо си отдъхнаха, облегнаха се на перилата и се загледаха в тъмната вода, която се плъзгаше под тях. Те също носеха чаши и Крикс ги напълни от един мях, който лекичко избълбука, когато премести тежестта му под ръката си.
Марк усети горчивата миризма на течността, щом вдигна чашата до устата си. Никога не беше вкусвал нещо по-силно от вино и отпи голяма глътка, преди да разбере, че каквото и да беше, раздразваше раните по устните и венците. Рефлективно, само за да опразни устата си, той преглътна и се задави, защото в стомаха му лумна огън. Пар го потупа по гърба. Лицето му беше безизразно.
— Добре ти се отразява това — каза Крикс и се ухили.
— Добре ти се отразява това, първи помощник — отвърна Марк и се закашля.
Крикс се усмихна.
— Харесваш ми, момче, наистина — каза той и пак напълни чашата си. — Обаче тоя твой приятел Рений наистина е много гаден.
Всички кимнаха и продължиха да гледат морето и небето.
Глава 20
Марк гледаше оживеното пристанище със смесени чувства. „Луцида“ маневрираше тромаво покрай старите камъни, които бележеха границата между бурното море и спокойния залив. Наложи се с още няколко кораба да стоят в залива цяла сутрин, докато един опитен лоцман не дойде с лодката си, за да ги преведе.
Преди да стигне тук, Марк не беше се замислял за месеца в морето — за него това бе обикновено пътуване от един град до друг. За него беше важно само къде ще отиде. Но сега знаеше имената на всички моряци от малкия екипаж и бе усетил, че след онази нощ, когато пи заедно с тях на палубата, го приемат. Дори когато първият помощник отново се зае с някои от по-леките си задължения, това не влоши отношенията му с моряците. Първият помощник, както изглежда, му нямаше зъб и дори се гордееше с младежа, сякаш това, че екипажът го бе приел, до известна степен се дължеше именно на него.
Пепис продължаваше да спи по ъглите на палубата през нощта, но беше малко понапълнял от храната, която му оставяше Марк, а побоите над него бяха спрели по някакъв невидим сигнал, разпространен сред екипажа. Момчето беше станало малко по-весело и вече наистина имаше изгледи някой ден да стане моряк.
До известна степен Марк му завиждаше — в живота му имаше някаква свобода. Тези хора щяха да видят всички пристанища в известния свят, докато той щеше да марширува в чужди полета под палещото слънце и щеше да носи Рим навсякъде със себе си.
Пое си дълбоко дъх, затвори очи и се опита да разпознае всички странни миризми в морския ветрец. Жасминът и зехтинът бяха силни, но имаше и миризма на струпани хора — на пот и изпражнения. Подскочи, когато една ръка го потупа по рамото.
— Хубаво ще е пак да усетим земя под краката си — каза Рений и се взря заедно с него в пристанищния град. — Ще наемем коне, за да тръгнем на изток, към легиона, и ще намерим центурията ти, за да се запишеш и да положиш клетва.
Марк кимна мълчаливо. Рений долови настроението му.
— Само спомените остават същите, момче. Всичко друго се променя. Когато видиш отново Рим, едва ли ще го познаеш. И всички хора ще са различни. Няма как да спреш това, то е най-естественото нещо на света.
И като видя, че Марк още е оклюмал, продължи:
— Тази цивилизация е била древна, когато Рим е бил млад. Това е чуждо място за един римлянин и трябва да внимаваш идеите им за приятен живот да не те размекнат. Диви племена непрекъснато прекосяват границата в Илирия, така че ще има какво да правиш. Заинтересува се, нали? — Той се изсмя късо. — Сигурно си смятал, че само ще се упражняваш и ще се пържиш под слънцето? Марий умее да преценява, момче. Той те изпрати на едно от най-трудните места. Дори гърците не превиват коляно, без първо да поразмислят, а именно в Македония е роден Александър. Точно мястото, където да налееш малко сила в стоманените си мускули.
Загледаха как „Луцида“ пристава леко към кея и хората на брега връзват хвърлените им въжета. За кратко време малкият търговски кораб беше здраво швартован и Марк почти съжали, че така внезапно е загубил свободата си. Епид излезе на палубата, облечен в хитон — традиционна гръцка туника до коляното. Целият блестеше от накити и косата му лъщеше от масло. Видя двамата пътници, готови да слязат, и пристъпи към тях.
— Имам важни новини за вас. Гръцка армия се е надигнала на север и не можахме да спрем в Дирахион, както смятахме. Сега сме в Орикон, на сто левги на юг.
Рений се напрегна.
— Какво?! Платихме ви да ни закарате на север, за да стигнем до легиона на момчето…