Рений яздеше пред него; очите му непрекъснато се стрелкаха от тясната пътека към заобикалящия ги храсталак и обратно в еднообразната рутина на внимателното наблюдение. Пътуваха вече цяла седмица и старият гладиатор все повече и повече се затваряше в себе си; цели дни минаваха, без да си разменят повече от две-три думи. Само Пепис нарушаваше дългото мълчание с учудени възклицания, отправени към птичките или гущерите по скалите. Марк не се насилваше да води разговор — усещаше, че гладиаторът се чувства по-добре, като мълчи. Усмихна се криво, загледан в гърба му; премисляше какви чувства изпитва към него.
Някога го мразеше — там, в онзи момент в двора на имението, когато Гай лежеше ранен в праха. Но още преди да беше вдигнал меча си против него, в сърцето му се таеше неохотно признавано уважение. Рений беше нещо твърдо и здраво, пред което другите изглеждаха чисто и просто невеществени. Този човек можеше да бъде брутален, у него се таеше огромна способност да упражни грозно насилие, без да се съобразява с болка или страх. Другите се оставяха да ги води, без да мислят, сякаш знаеха, че с него непременно ще стигнат до успешен край. Марк го беше наблюдавал и в имението, и на кораба, затова му беше трудно да не изпитва нещо като благоговение. Дори възрастта не беше пречка за Рений. Марк си спомни как Кабера лекуваше раните на стария гладиатор, и изненадата си от това, че лечението протече толкова бързо. Двамата бяха гледали смаяно как животът се влива обратно в Рений, как кожата му се зачервява от внезапния прилив на кръв.
По-късно, когато сложиха Рений да легне в къщата, Кабера беше казал, че пътят му е по-голям от този на повечето хора. И какво още? Че краката му здраво са стъпили на земята.
И думите, и тонът на Кабера бяха учудили младежа: лечителят се опитваше да го накара да разбере какво означава това, на което беше станал свидетел.
— Никога не съм виждал смъртта да се оттегли от човек така, както от Рений. Щом допрях ръце до него, сякаш боговете нашепнаха нещо в ума ми.
Пътеката се извиваше и криволичеше и те забавиха ход, та конете да намират пътя си между начупените камъни. Нямаха никакво желание да рискуват да се подхлъзнат или да паднат от стръмния склон.
„Какво ли ти носи бъдещето?“ Този въпрос се носеше из ума на Марк в отново настъпилото удобно мълчание. „Баща“.
Думата изпъкна пред него и той разбра, че идеята вече е съществувала от доста време. Не познаваше мъж, когото да нарече баща, и думата сякаш отключи в ума му някаква врата; той продължи да изследва чувствата си без болка. Рений не му беше роднина, но част от него искаше да беше пропътувал тези земи с баща си и двамата заедно да се пазят от опасностите. Беше голяма мечта и Марк си представяше какви щяха да са физиономиите на войниците, щом чуеха, че е син на Рений. Щяха да го гледат с малко страхопочитание дори, а той просто щеше да се усмихва.
Рений шумно подсмръкна и Марк се усмихна на това внезапно нахлуване в мечтите му. Гладиаторът просто яздеше и мислеше как ще слязат от планината и какво ще прави по-нататък, след като заведе Марк в легиона му.
Пътеката се стесни, от двете им страни започнаха да се редуват оголени скали — планинският пролом сякаш беше прорязан между тях. Рений хвана меча и го охлаби в ножницата.
— Наблюдават ни. Бъди готов.
В мига, щом изрече последната дума, една тъмна фигура се надигна от близкия храсталак.
— Стойте.
Думата беше изречена с небрежна увереност и на добър, чист латински, но Рений не й обърна внимание. Марк изтегли леко меча си и накара коня да продължи да върви, като го притисна леко с колене. От внезапното застиване на обгърналите кръста му ръце разбра, че Пепис се е събудил и е нащрек, но стои тихо.
Мъжът приличаше на грък, с накъдрена брада, но за разлика от търговците в града, имаше вид на войник. Усмихна се и извика отново:
— Стойте или ще ви убия. Давам ви последен шанс.
— Рений? — измърмори нервно Марк.
Старият мъж изръмжа, но не спря, дори заби пети в хълбоците на Аполон, за да го подкара в тръс.
Една стрела излетя във въздуха с глухо свистене и удари коня високо в плешката. Аполон изцвили и падна, Рений се стовари на земята сред гръмки ругатни и дрънчене на метал.
Пепис извика и Марк дръпна юздите и се огледа, за да види откъде се стреля. Един ли беше стрелецът, или бяха повече? Тези хора явно бяха разбойници; щяха да имат късмет, ако се измъкнеха живи.
Рений се изправи тромаво и измъкна меча си. Очите му блестяха. Кимна на Марк, който веднага слезе от седлото, като с тялото на коня си запречи полезрението на скрития стрелец. Измъкна меча и усети увереност от привичната му тежест. Пепис също се смъкна от коня и се опита да се скрие зад единия му крак, като мърмореше нервно.