Непознатият отново заговори — тонът му беше почти приятелски.
— Не правете глупости. Приятелите ми са много добри стрелци. Стрелбата с лък е единственият ни начин да запълваме времето си тук, в планините. Наред с освобождаването на случайно минаващи пътници от всичко, което притежават.
— Май има само един стрелец — измърмори Рений, без да изпуска от очи храсталака.
Знаеше, че стрелецът няма да стои на едно място и че може би в момента пълзи, за да намери по-удобна позиция.
— Искаш ли да заложиш живота си? — попита непознатият.
Беше облечен в чисти спретнати дрехи. Донякъде приличаше на ловците, които Марк беше познавал в имението, загорял до кафяво от непрестанното излагане на слънце и вятър. Не изглеждаше човек, който сипе празни заплахи, и Марк вътрешно изстена. В най-добрия случай щяха да стигнат в легиона без никаква екипировка — начало, което той сто на сто не би преживял. В най-лошия случай смъртта щеше да ги грабне само след няколко мига.
— Изглеждаш ми разумен мъж — продължи разбойникът. — Ако махна с ръка, ще умреш на мига. Остави меча на земята и ще живееш още няколко мига, а може би и докато остарееш.
— Вече съм бил стар. Не си струва — отвърна Рений и внезапно хвърли меча си към разбойника.
И в същия миг отскочи към сенките в скалите. Една стрела проряза въздуха на мястото, където беше стоял, но други не последваха. Ясно. Стрелецът беше само един.
Марк, който се бе снишил зад коня до Пепис, хукна нагоре по склона. Мъчеше се да налучка къде може да се е скрил стрелецът. Един мъж внезапно изникна изпод няколко смокини отдясно и Марк едва не падна, когато се извърна рязко, за да го последва.
Настигна го след двадесет крачки по голия ръб на скалата и го повали със скок. Ударът изби меча от ръката му и той се озова вкопчен в единоборство с мъжа, който беше по-едър и по-силен от него. Стрелецът се извиваше яростно, двамата се хванаха за гърлата. Марк започна да изпада в паника. Лицето на мъжа беше червено, но вратът му като че ли беше направен от желязо и той не можеше да го стисне достатъчно здраво.
Искаше му се да извика Рений, но старецът не би могъл да изкачи склона с една ръка, а и нямаше как да го извика — гърлото му беше стиснато от огромните лапи на стрелеца. Марк заби палци в гръкляна му и натисна с всички сили. Мъжът изсумтя от болка, но косматите му ръце стиснаха още по-здраво и пред очите на Марк засвяткаха бели проблясъци. Тялото му стенеше за въздух. Ръцете му отслабваха и за секунда го обзе отчаяние. Дясната му ръка пусна гърлото на противника му и започна да го удря — сякаш самичка. През белите проблясъци минаха черни линии, полезрението му започна да се стеснява в тъмен тунел, но той продължи да удря. Лицето под него стана безобразна червена каша, но ръцете стискаха гърлото му без никаква милост.
А после изведнъж ръцете се отпуснаха и двамата се свлякоха на земята. Марк захълца, поемайки си въздух, и се търкулна настрана. Сърцето му биеше като лудо, главата му беше замаяна. Той се надигна на колене, ръцете му безсилно зашариха по земята да напипат меча.
Накрая пръстите му се сключиха около увитата с кожа дръжка и той благодари на всички богове. Чуваше Рений и Пепис да го викат отдолу, но нямаше дъх да им отговори. Олюля се, изправи се над противника си и замръзна, когато видя, че очите му са отворени и го гледат, а огромните гърди се повдигат и спадат.
Неясни думи се откъсваха от премазаните му устни, но бяха на гръцки и Марк не можеше да го разбере. Все още задъхан, той опря острието на меча в гърдите на мъжа и го заби с всичка сила. После ръцете му пуснаха дръжката и той се свлече на земята и повърна.
Когато успя да слезе на пътеката, Пепис вече беше прибрал меча на Рений, а гладиаторът притискаше една кърпа към раната на Аполон. Конят трепереше, но се държеше на крака. Пепис здраво държеше юздите на Гръм — животното пристъпваше нетърпеливо, с широко отворени ноздри и очи, уплашено от мириса на кръвта.
— Добре ли си, момче? — попита Рений.
Марк кимна. Не можеше да говори. Поемаше си дъх с прехрипнало свистене. Рений му махна да се приближи, за да го погледне, и той пристъпи полека, за да не стресне конете.
— Няма нищо сериозно — каза старият гладиатор. — Огромни ръце, ако се съди по отпечатъците.
Марк само изохка. Надяваше се, че Рений няма да подуши острата миризма на повръщано, която като че ли го обгръщаше в някакъв облак.