Първоначално Улф прие петдесетината въздушни съда, отделили се от плаващия остров, за малки самолети. Но когато те заходиха срещу вятъра, той видя, че това са планери. Дългите им към петдесетина стъпки крила бяха от някаква белезникава проблясваща материя и имаха извити ръбове. От долната страна на всяко крило имаше изрисувано око с кръстосани върху него мечове. Рамковата конструкция на фюзелажа се виждаше, защото изобщо не бе покрита и заедно с елероните и кормилната плоскост беше боядисана в аленочервено. Пилотът седеше в кабина, подобна на плетена кошница, разположена малко пред крилата. Носът на въздухоплавателния съд бе извит и съоръжен с излизащ на двайсет стъпки пред него дълъг рог. Като на рог на нарвал, помисли Улф. По-късно разбра, че роговете са взети от гигантска риба.
Един от планерите се пронесе над главите им по траектория, която явно щеше да го принуди да кацне някъде пред тях. Улф успя да зърне за миг пилота. Червената му коса бе щръкнала и блестеше като намазана с нещо подобно на брилятин. Лицето му бе боядисано като лицето на индианец на червени и зелени кръгове, а по шията и върху раменете му се спускаха черни шеврони.
— Селото е на около половин миля оттук — каза Вейла. — В самия край на острова.
Улф не можеше да разбере защо е толкова разтревожена. Откога един Повелител можеше да се безпокои за съдбата на друго същество? Тя му обясни, че ако илмавирците кацнат успешно, те ще избият всяко човешко същество на острова. И ще направят колония, заселвайки го с част от излишните на борда им.
Островът не беше съвсем равнинен. Тук-там се издигаха възвишения, оформили се в резултат на неравномерното израстване на мехурите. Улф се изкачи на върха на едно от тях и погледна над горичките. Абуталите се бяха спуснали на петдесетина стъпки, продължаваха плавно да се снижават и се насочваха към селището. Там, в далечината, се виждаха около стотина колиби с формата на пчелни кошери, построени от сплетени клони. Висока двайсет стъпки стена обграждаше селото. Изглеждаше като направена от камъни, бамбукови клонки и някакви тъмносиви пръти, които може да бяха костите на незнайни морски чудовища.
Мъже и жени се бяха разположили зад стената, а няколко групи, въоръжени с копия и лъкове, бяха излезли на открито.
Отвъд селището се намираха построени от бамбук докове. По дължина на доковете, а също изтеглени на брега, имаше разнообразни лодки с най-различни размери. Дъното на брега представляваше плетеница от корени. В някои от пролуките между тях се виждаха големи камъни, завързани в края на въжета. Камъните бяха бели, като гипсови, с формата на плоски дискове. Те се влачеха в морето край острова, после болшинството от тях стигнаха до сушата. Въжетата на някои се заплетоха под доковете.
Междувременно от небето паднаха и други котви, удряйки се в стената на селото. Те се залостиха в сплетената маса, образуваща стената. Други паднаха на поляната и се забиха в стените на колибите, които се срутиха под силата на ударите. Едновременно с това, небето потъмня от изстреляни стрели и полетелите надолу камъни, а от люковете в дъното на летящия остров бяха изхвърлени някакви горящи предмети. Някои от островитяните бяха лошо ударени и се гърчеха на земята. Част от колибите пламнаха. Горящите предмети започнаха да експлодират и от тях се надигна гъст черен дим.
Защитниците обаче не бяха напълно безпомощни. От голямата сграда с центъра на селото заизлизаха мъже и жени със странни неща в ръцете си. Те ги запалиха и нещата бързо полетяха към дъното на острова. Заплетоха се сред клоните и останаха да горят там. После експлодираха и пламъците обхванаха по-голяма част от коренището.
Покривът на една от колибите се отметна встрани, а стените й се отпуснаха като венчелистчетата на цвят. В центъра на колибата имаше катапулта под формата на гигантски лък със запъната стрела, изработена от рогата на същото животно, използвано за укрепването на носовете на планерите. Към нея бяха прикрепени няколко пламтящи мехури. Тетивата избръмча и горящата стрела се понесе нагоре, за да се забие миг по-късно в центъра на дъното на острова.
Екипажът на катапултата започна да натяга стрелата за следващ изстрел. От един люк в дъното на острова падна човек, последван от десетина други. Те полетяха надолу като парашутисти. Спускането им се контролираше от свързани на грозд мехури, прикрепени с ремъци през гърдите им. Една стрела улучи първия абутал миг преди да се приземи и тази съдба сполетя още трима от десетте му другари.