Оцелелите се спуснаха буквално на няколко крачки от катапултата. Разкопчаха ремъците и мехурите излетяха нагоре. Вече бяха обградени. Биеха се яростно — един дори успя да се добере до самата катапулта, но падна пронизан от две стрели едновременно.
Влаченият от вятъра летящ остров започна да подминава селото. Надолу полетяха още каменни котви и няколко от тях се заплетоха в оградата. Миг по-късно от небето се спуснаха дебели въжета и примките в края им се затвориха около стволовете на дърветата.
Фиксиран в предния си край, летящият остров се извъртя така, че основната му част увисна над този район от плаващия остров. Голямата част от планерите вече се бяха приземили, макар и не всички сполучливо. Поради гъстата растителност, пилотите трябваше да се опитат да кацнат в гората. Някои от тях се преобърнаха, други се разбиха преди да могат да забавят полета си достатъчно, трети успяха да се проврат сред дърветата, но се бяха ударили лошо в неподатливите храсти.
От мястото където се намираше, Улф успя да изброи поне двайсетина пилоти, които невредими се промъкваха през джунглата. А сигурно имаше и други.
Чу, че някой го вика по име. Вейла се бе върнала в основата на хълма.
— Е, какво смяташ да предприемеш? — попита тя гневно. — Трябва да направиш своя избор, Джадауин, независимо дали ти се иска или не. Абуталите ще те убият.
— Може и да си права — призна той, докато се спускаше по склона. — Исках да добия представа каква е ситуацията. Не ми се искаше да се втурна слепешката без да знам къде се намират основните сили и без да знам в каква посока може да се развие битката…
— Все същия предпазлив и изобретателен Джадауин — каза тя. — Добре, в това няма нищо лошо, дори показва, че не си глупак, нещо, което аз отдавна знам. Повярвай ми, ти наистина имаш нужда от мен в същата степен, в която аз се нуждая от теб. Сам няма да се справиш.
Той я последва и след малко двамата се натъкнаха на Ринтра, който се криеше под огромна папрат. Той им направи знак да мълчат. Когато застанаха зад него, Улф погледна в посоката, в която той му посочи. Пет воини-абутали стояха на не повече от двайсетина крачки от тях. Опашката на разрушен планер се издигаше вляво от тях сред смачкани шубраци. Те носеха малки кръгли щитове от кост, костени копия с върхове от бамбук, а някои сред тях имаха лъкове и стрели. Лъковете също бяха изработени от нещо, което изглеждаше като рог, бяха къси, силно извити и се състояха от две части, съединени в средата в особена сглобка. Воините се намираха твърде далече, за да могат да подслушат разговора им.
— Какъв е обхватът на твоя излъчвател? — попита Вейла.
— Убива до към петдесет стъпки — отговори й той. — Предизвиква тежки изгаряния в следващите двайсет стъпки и така нататък, докато стигне до леко затопляне без никакъв ефект.
— Сега е шансът ти. Атакувай ги. Ще можеш да убиеш и петимата с едно завъртане на лъча преди да са усетили какво става.
Улф въздъхна. Едно време дори не би чакал да му бъде намекнато, да не говорим за уговаряния. Би ги убил за секунда и би се поколебал дали да не си достави удоволствие като довърши Вейла и Ринтра. Но той вече не беше Джадауин, беше Робърт Улф. Вейла никога нямаше да може да разбере това, или ако разбереше, щеше да приеме колебанието му като проява на слабост. Не искаше да убива, но се съмняваше дали има друг начин да принуди абуталите да изоставят атаката си. Вейла познаваше тези хора и най-вероятно му казваше истината за тях. Така че, май наистина се налагаше да вземе страна.
Зад тях се разнесе крясък. Улф се претърколи на земята и се надигна за да види още трима воини-абутали на около четиридесет стъпки от тях. Те току-що бяха изскочили иззад папратите и сега се носеха в атака, вдигнали заплашително копията си.
Улф се извърна с лице към тримата нападатели и докосна плочката в долната част на дългата цев. Ослепително бял тънък лъч мина пред коремите на нещастниците. Растителността пред и зад тях запуши. Тримата рухнаха напред, изпускайки копията си и се плъзнаха по лица в гъстата трева.
Улф се изправи на коляно и се обърна към другите петима. Двама от стрелците с лък се прицелваха. Улф порази най-напред тях, после и останалите трима. Остана все така снишен, оглеждайки се за други, които можеха да дойдат привлечени от виковете на другари те си. Единственото, което чуваше, беше виещия през папратите вятър, задавените викове и приглушените експлозии откъм селището, където се водеше основната битка.
Повдигаше му се от миризмата на изгоряла плът. Стана и се обърна по лице първо трите трупа, после другите пет. Не мислеше, че някой от тях би могъл да остане жив, но не можеше да рискува. Телата до едно бяха като прерязани на две. Нямаше много кръв, понеже енергията на лъча, абсорбирана от телата, беше изпекла вътрешностите им. Червата им се бяха свили и изхвърлили съдържанието си навън.