— Мислеше си какво? — подсети той Вейла.
— Бихме могли да търсим с хилядолетия, използвайки този остров като своя база и така и да не попаднем никога на острова с двете врати. Може би точно такава е била идеята на татко. Какво удоволствие би му доставило нашето отчаяние след безполезното търсене. Но ако разполагаме с абута, това ще ни даде възможност не само да пътуваме значително по-бързо, но и да се ориентираме по-добре от високо…
— Идеята е чудесна — съгласи се той. — Въпросът е как да убедим абуталите да ни вземат като техни спътници на борда. И каква гаранция бихме имали, че няма да се нахвърлят срещу нас при първата открила им се възможност?
— Забравил си много неща за по-младата си сестра. Как е възможно точно ти от всички хора, които са ме обичали, да не си спомняш колко убедителна мога да бъда, когато пожелая?
Тя се изправи и извика към привидно безлюдната джунгла. Известно време там не се забелязваше никаква реакция. Тя повтори исканията си. След малко иззад една от папратите излезе офицер. Беше висок, добре сложен мъж към трийсетте. Въпреки бойните цветове на лицето му, личеше, че има симпатични черти. Освен черните шеврони, той беше отличен с нарисувана на гърдите му морска птица. Това бе ийфтарз — отличителният знак за командир на отряда планери. Зад него пристъпи жена му, облечена в къса пола от червени и сини пера, с прибрана в кок червена коса, ромбове в бяло и зелено изрисувани на лицето й, огърлица от кости на шията, ийфтарз на гърдите й и три концентрични кръга в аленочервено, черно и жълто около пъпа й. Както повеляваше обичая на абуталите, тя придружаваше мъжа си в битката. Ако той загинеше, тя трябваше да атакува неговите убийци, докато не ги избиеше или сама не намереше смъртта си.
Двамата се изкачиха по склона на хълма и спряха, когато Улф им заповяда да не пристъпват нито крачка напред. Вейла започна да говори, а мъжът започна да се усмихва. Жена му обаче наблюдаваше Вейла зорко и през целия разговор недоволно се мръщеше.
4
Офицерът на име Дугарн капитулира едва когато бе постигнато съгласие върху определени условия. Той отказа да напусне острова, докато не получи макар и малка част от онова, което илмавирците очакваха да плячкосат при успешна атака. Вейла не се поколеба да му обещае, че всички домашни птици и животни на защитниците (главно морски плъхове и малки тюлени) щяха да му бъдат предадени доброволно. Нещо повече, на абуталите се разрешаваше да обезобразят труповете на своите жертви и да ги скалпират.
Плаващите островитяни, които се наричаха фрийканци, възразиха когато чуха наложените им условия. Улф заплаши водачите им, че ако не ги приемат, войната просто ще продължи. И този път той, Улф, нямало да вземе страна. Едва тогава те навъсено казаха, че ще постъпят както иска. Абуталите свалиха от убитите селяни всичко, което сметнаха за ценно.
Останалите Повелители — Лува, Енион, Аристон, Тармас и Паламаброн — бяха в селото по време на атаката. Изненадаха се да го видят сред тях и не скриха завистта си, когато разбраха за излъчвателя. Единствен от всички, Лува го поздрави искрено зарадван. Лува, най-дребничкият измежду всички, беше с пясъчноруса коса и като се изключеше широката му уста и възпълните му устни, чертите на лицето му бяха приятни. Очите му бяха тъмносини, а по носа и бузите му имаше цяла галактика от лунички. Той прегърна Улф през раменете, притисна го и дори се просълзи. Улф не се възпротиви на прегръдката, защото не вярваше, че точно Лува ще се възползва от шанса и ще го промуши. Още като деца, двамата с него винаги прекарваха заедно и имаха много общи неща, бяха с богато въображение и обичаха да принуждават другите да мислят и действат както те пожелаеха. Всъщност, Лува никога не се бе отдавал на смъртоносната игра, в която целта бе или да се отнеме собствеността на друг Повелител или да бъде убит.
— Как е успял баща ни да те измъкне от твоя свят, където знам, че живееш щастливо и в безопасност? — попита Улф.
Лува се усмихна накриво и отговори:
— Мисля, че мога да те попитам същото. Може би е извъртял един и същи номер и на двама ни. Изпрати ми пратеник — светещ хексакулум — който ми каза, че е изпратен от теб. Искал си да те посетя: чувствал си се самотен и изведнъж си изпитал желание отново да поговориш с някой от семейството, който не възнамерява да те убие. И така, след като взех необходимите предпазни мерки за времето на моето отсъствие, аз напуснах моята вселена. Минах през онова, което мислех, че е вратата за твоя свят, но се озовах на този остров.