Той замълча за толкова дълго, че Лува се разтревожи.
— Освен това какво?
— Милият ни баща е оставил тук и други същества освен хора, птици, риби и някои животни. Доколкото разбрах, някои от островите, както летящи така и плаващи, са населени с доста кръвожадни хвъркати твари.
Вейла ги извика долу, известявайки че яденето е готово. Слязоха и седнаха в края на дългата маса на вожда. Тук чуха какви бяха плановете на Дугарн. Той беше готов да отклони абутата от курса, по който я носеше вятъра. Някъде, в само на него известна посока, имало летящ остров, на който живеели най-заклетите врагове на илмавирците — племето уериш. След като илмавирците разполагали с Улф на тяхна страна, те можели да си позволят една последна битка с уеришите. Тя щяла да донесе славна победа за Илмавир, а враговете им щели да бъдат погълнати от океана завинаги.
Улф се съгласи, защото в този момент нямаше какво друго да направи. Надяваше се да не намерят уеришите, защото искаше да съхрани зарядите на излъчвателя за по-важни неща.
Последваха много и еднообразни светлочервени дни и бледочервени нощи. Първоначално Улф беше зает. Искаше да научи всичко каквото може да управлението на абутата. Захвана се да изучава племенните нрави и индивидуалните особености на всеки от спътниците си. С изключение на Вейла, останалите Повелители не проявяваха никакъв интерес по тези въпроси. Те прекарваха времето си на носа, търсейки с поглед острова, на който се намираха вратите за крепостта на Уризен. Или се оплакваха от живота на абутата, както и един от друг. Винаги се намираше някой, който бе обидил друг, макар това да се правеше така, че да бъде на границата на търпимостта.
Улф започна да се отвращава от тях с всеки изминал ден. С изключение на Лува, останалите не заслужаваха да бъдат спасявани. Тяхната арогантност дразнеше абуталите. Улф предупреди родствениците си няколко пъти, подчертавайки, че животът им се намира в ръцете на диваците. И че нищо не може да им попречи да ги изхвърлят през борда някой ден. Съветите му намираха почва за ден-два, после убедеността в тяхната полубожественост отново вземаше връх.
Улф прекарваше голяма част от времето си на мостика заедно с Дугарн. Това се налагаше, защото бе наложително да се изглажда напрежението, което братята и братовчедите му непрекъснато създаваха. Освен това, той изкара курс по полет с планер, защото разбра, че абуталите не могат истински да уважават един човек, докато той не си е „спечелил крилата“. Улф попита Дугарн защо е така. Според Улф планерите бяха прекалено скъпи и създаваха повече затруднения и неприятности от всичко останало.
Тази постановка на въпроса изуми Дугарн. Загубил дар слово, той все пак съумя да възкликне:
— Ами, това е така… просто защото е така! И толкова. Никой мъж не е мъж, докато не направи първото си самостоятелно кацане. Отхвърлям твърденията ти, че планерите не си стрували неприятностите. Когато дойде денят, в който ще срещнем врага, тогава ще преглътнеш думите си обратно.
На следващия ден Улф излетя с планер. Подготвиха специален модел с две седалки за него и инструктора му и го вдигнаха във въздуха с помощта на въжета, прикрепени към два мехура пълни с газ. Планерът се издигаше и издигаше, докато абутата под тях не се превърна в кафеникаво петънце. По-бързите въздушни течения на тази височина ги подеха и не след дълго те се озоваха на няколко мили пред острова. Тогава инструкторът му, Дугарн, освободи въжетата. Мехурите бяха изтеглени за повторна употреба обратно на абутата с помощта на тънко, но здраво въже.
Като Джадауин, Улф беше летял на много летателни апарати. На Земята беше получил пилотски права да лети на едномоторни самолети. От много години не се бе вдигал във въздуха, но не бе забравил старите си умения. Дугарн го остави да се запознае с органите за управление, докато се спускаха по спирала надолу. Той потупа с ръка рамото на Улф, кимна му одобрително и пое управлението в свои ръце. Планерът заходи срещу вятъра, леко се издигна в последния миг и кацна в края на широката палуба. Улф взе още пет урока и кацна сам последните два пъти. На четвъртия ден излетя сам. Дугарн беше силно впечатлен, защото по негови думи начинаещите се нуждаели от два пъти по-дълго време. Улф попита какво става, ако ученикът не улучи абутата. Можеха ли островитяните да го изтеглят на борда?
Дугарн се усмихна и разпери ръце с дланите нагоре, признавайки, че неудачникът бил оставян на съдбата си. Нищо повече не се каза по този въпрос, но на Улф направи впечатление настойчивостта на Дугарн излъчвателят да остане на острова, докато Улф е във въздуха. Той го повери на Лува, вярвайки му, че нямаше да злоупотреби с това доверие. Поне не в степента, в която биха злоупотребили другите.