Свръзките по време на битка се осъществяваха с помощта на барабан. Заповедите, отнасящи се до онези, които се намираха вътре, разположени покрай отворите отстрани или до люковете на дъното, се предаваха по друг начин. Сложна плетеница тънки тръбички, изработени от костите на рибата гирел, които можеха да предават звука доста добре, опасваше абутата. Абуталите бяха в състояние да разговарят посредством тези тръби на разстояние до седемдесет и пет стъпки. Между постовете, разположени по-далече се използваше код, изчукван с малки чукчета.
Дугарн започна да издава заповеди, които незабавно бяха привеждани в изпълнение от добре обучените му хора. Дори децата имаха задължения и се справяха с тях според възможностите си, освобождавайки възрастните за охраната на по-опасните отвори в стените.
Към мостика се приближи Вейла и Улф й каза:
— Така наречените божествени Повелители могат да научат много по отношение на взаимопомощта от онези, които считат за диваци.
— Несъмнено — отговори Вейла. Тя хвърли поглед над океана и промълви: — Вече са шест. Какво ли представляват?
— Дугарн спомена, че са от племето Нихидор, но не му остана време да ми разкаже какви са те. Имай търпение. Скоро ще знаем достатъчно. Опасявам се прекалено скоро.
Планерите бяха съоръжени с мехури за издигане във височина. Пилотите заеха местата си в кабините, а „наземните“ екипажи прикрепиха експлозивните мехури-бомби под крилата. Появи се магьосникът, облечен в мантия и сложил ритуалната си маска, за да мине покрай редиците планери. Носеше ангх — стилизиран двоен кръст с примка на върха, символизиращ вечния живот и приемствеността между поколенията, с който благослови пилотите и техните летателни апарати. Той спираше между всеки два планера, разтърсваше кръста в посока на уфо-то и заплашително изръмжаваше някакви проклятия. Дугарн започна да губи търпение, но не смееше да пришпорва магьосника. Най-сетне и последния от двайсетимата пилоти бе докоснат от кръста и благословен, и Дугарн можа да даде сигнала. В следващия миг мехурите, привързани към планерите, полетяха нагоре. Издигаха се все по-високо и по-високо и скоро стигнаха на хиляда стъпки над острова.
— Когато гнездата на нихидорите се приближат достатъчно, те ще полетят към тях — обясни Дугарн. — И нека сам Лос ги насочва, защото малцина ще си пробият път. Но ако съумеем да унищожим гнездата…
— Станаха осем — съобщи Улф. Най-близкият от летящите обекти се намираше вече на около половин миля. Приблизително сферичен по форма, той имаше диаметър към триста метра. Изглеждаше нефокусиран заради множеството стърчащи навън растения. Те скриваха под и зад себе си израсналите в неправилни концентрични пръстени газови мехури. На повърхността на сфероида се виждаха стотици дребни фигурки. Като космата антена, мина през главата на Улф.
Дугарн посочи над главата му и Улф видя цял облак тъмни малки предмети.
— Разузнавачи — обясни Дугарн. — Нихидорите няма да атакуват преди да получат сведения от тях.
— Кои за нихидорите?
— Ето един се приближава, така че ще можеш да го разгледаш отблизо.
Крилата бяха от черни пера и размахът им стигаше поне петдесет стъпки. Те изникваха от пет стъпки широки рамене, под които се виждаше неокосмен човешки торс. Гръдната кост беше силно изпъкнала и под нея се виждаше корем със съвсем човешки пъп на него. Краката бяха тънки и завършваха с огромни ходила, които изглеждаха съставени почти изцяло от ноктести извити пръсти. Дълга черна переста опашка излизаше изпод тялото. Лицето имаше човешки черти с изключение на носът, който се проточваше на няколко стъпки подобно на хобота на слон и изглежда притежаваше същата гъвкавост. Нихидорът се пронесе над главите им, вдигна хобот и нададе остър тръбен крясък.
Дугарн хвърли поглед към излъчвателя на Улф. Улф поклати глава и каза:
— Бих предпочел засега да не знаят какво ги очаква. Запасът ми от заряди е ограничен. Ще изчакам докато не съм сигурен, че ще сваля много с единствен изстрел.
Той проследи нихидора, размахал тежко криле в посока на най-близкото гнездо. Нямаше никакво съмнение, че създанията са творение на Уризен, който ги бе пуснал на тази планета за собствено удоволствие. Нищо чудно това да бяха човешки същества — не непременно Повелители — трансмутирани в лабораторията му. Вероятно бяха докарани тук от различни светове и сред тях можеше да има и земляни. Сега живееха странен живот под червените небеса и тъмната луна, родени и израсли на въздушни гнезда, реещи се по ветровете на този лишен от суша свят. Хранеха се основно с риба, която ловяха подобно на орел-рибар с острите си нокти. Но когато се натъкнеха на остров, убиваха, за да се нахранят със сурово човешко месо.