Выбрать главу

Двата планера рязко се насочиха нагоре. Увлечени от инерцията на стръмното пикиране, те завиха и заходиха за втората и последна атака. И отново бомбите поразиха целта си. Огънят обхвана сухите стебла на растенията и обгърна огромните носещи газови мехури. Женските изкрещяха толкова силно, че писъкът им проби през пляскането на крилете им и тръбенето на обикалящата орда. После излетяха от гнездото хванали малките си с крака. Миг по-късно цялото гнездо се пръсна и парчетата му посипаха част от отдалечаващите се женски, изгаряйки ги в полет. Малките полетяха надолу към морето, ужасено махайки с недоразвитите си крилца.

Улф зърна една майка да събира крила и да се спуска като ястреб към своята рожба. Успя да я улови и бавно се заиздига към близкото неатакувано гнездо.

Две гнезда, горящи и разпадащи се от експлозии, падаха към водите на океана. Неколкостотин нихидори се отделиха от затягащия се около острова пръстен. Те полетяха към планерите, които сега бяха далече долу, насочвайки се за кацане сред вълните.

Гнездата, останали на нивото на острова, се намираха извън обсега на излъчвателя. Беше възможно двете под тях да се намираха по-близо. Улф съобщи на Дугарн какво смята да направи и слезе по витата стълба до един от люковете на дъното. Гнездата се бяха вдигнали съвсем наблизо и той ги докосна с пълната мощ на лъча си. Те избухнаха с такава мощ, че Улф бе повдигнат от платформата и едва не бе съборен от нея. През люка нахлу лют дим. Когато въздухът се изчисти, той видя пръсналите се във всички посоки горящи отломки. Детски и женски тела летяха надолу към гибелта си.

Воините от гнездата се опитваха да проникнат през люковете. Улф превключи на малка мощност и разчисти района на атаката. След това изтича по обикалящия висящ мост и спря поред при всеки люк за да стреля отново. Преброи на своя сметка поне стотина жертви. Няколко нападатели бяха съумели да проникнат пред рехавата отбрана на абуталите в далечния край. Ликвидирането им му отне известно време, понеже трябваше да внимава да не докосне с лъча някой от големите мехури. Макар да изби към тридесет, това не бяха всички влезли. Островът беше твърде голям, за да бъде той в състояние да охранява цялото му дъно.

Когато излезе отново на палубата, установи, че нихидорите провеждат масирана атака. Схватката в този край на острова представляваше една вихрушка от крещящи тела, търсеща своя път сред множество трупове.

Стрелците с лък и тези с прашки бяха нанесли ужасни поражения върху първата вълна на атаката и по-леки на втората. После нихидорите ги бяха помели и организираната битка се бе превърнала в меле. Макар единствените оръжия на крилатите мъже да бяха само техните тела, те бяха достатъчно мощни. Всеки нихидор можеше да събори в несвяст кой да е илмавирец само с едно махване на крилото си. След това скачаше върху замаяната си жертва и я разкъсваше с острите си здрави нокти. Абуталите се защитаваха с ножове, мечове, представляващи плоски остриета, посипани със зъби на кула и ножове, изработени от подобно на бамбук дърво.

Улф се захвана да разчиства нападателите непосредствено около себе си. Повелителите се бяха събрали в малка компактна група и, опрели гръб един в друг, размахваха мечовете си. Улф внимателно се прицели и изби нихидорите, които яростно ги атакуваха. Над него мина сянка, той се хвърли по гръб на палубата и стреля нагоре. Двама нихидори паднаха мъртви от двете му страни. Крилото на единия се отметна встрани и го покри като знаме. Смърдеше на риба. Той изпълзя изпод него точно навреме за да застреля други двама нихидори, които притискаха Дугарн в стената зад гърба му. Жена му лежеше до него, забила копието си в корема на един от крилатите мъже. Лицето и гърдите й представляваха кървави парцали, а нихидорът, който го беше направил, в момента разкъсваше корема й. Улф го застреля и той падна назад, впил нокти във висящите й черва. В следващата минута се озова на прага на смъртта. Поне две дузини нихидори го атакуваха от всички страни, включително и отгоре. Той се завъртя като пумпал и плъзна смъртоносния си лъч в кръг около себе си и над главата си. Полуразсечени, димящи и вонящи трупове се посипаха около него. Той мина по тях, излезе на открито и се озова в периферията на нестихващата битка. Започна да стреля навсякъде и обикновено лъчът поразяваше целта си, но на два пъти абутали се озоваваха изтласкани пред него. Нищо не можеше да се направи, радваше се, че поне до момента не бе убил повече. Въпреки ожесточената съпротива, която оказваха, илмавирците бяха загубили половината си воини. Дори с помощта на Улф те губеха битката. Нихидорите, въпреки смазващите загуби, които просто трябваше да ги накарат да побягнат, отказваха да спрат. Те желаеха пълното изтребление на своите врагове, дори ако това означаваше и тяхното почти пълно изтребление.